О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
Гр.София, 21.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2916/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Б. С. срещу Определение № 3184/5.10.2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ч.гр.д.№ 4665/2017 г., ГО, 7 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Н. С. от 27 юли 2017 г. срещу разпореждане от 10 юли 2017 г. за връщане на исковата молба на жалбоподателя, въз основа на която е образувано т.д.№ 1730/2017 г. на СГС, VІ ТО, 15 състав.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно по съображения за необоснованост и нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и връщане на делото на СГС за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск с правно основание чл.134 ЗЗД във вр.чл.233 КЗ /отм./. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Настоящият състав на Второ т.о. на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на непряк касационен контрол въззивен съдебен акт – определение на САС, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо развитието на делото по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателят-ищец не е страна по договорното правоотношение, основано на застрахователен договор между ответниците „ С.“ АД и [фирма] с предмет застраховка „Живот“. Липсват в исковата молба изрични твърдения, че ищецът е титуляр на наудовлетворено вземане към [фирма]. Напротив, същият признава, че е длъжник на банката по договор за банков кредит и към датата на настъпване на застрахователното събитие – 6 юни 2016 г. – неиздължената част от кредита възлиза на 68 949,44 лв. Само банката е легитимирана да предяви иск за осъждане на застрахователното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпил по отношение на застрахованото лице застрахователен риск. Единствено ползващо се по застрахователния договор лице е кредитодателят. При липса на законно или договорно основание за предявяване на правото му от кредитополучателят искът по чл.134 ЗЗД във вр.чл.233 ал.1 КЗ /отм/ е недопустим с оглед на изричната норма на чл.242 КЗ. Кредитополучателят, чието имуществено благо е застраховано, не е страна по застрахователния договор и има единствено пряк иск срещу застрахователя в случай на плащане на кредитодателя съгласно чл.242 ал.1 КЗ /отм/. Ищецът твърди, че е лице, дало съгласие за сключване на договор за застраховка по отношение на неговия живот. Въззивният съд е заключил, че жалбата срещу разпореждането за връщане на исковата молба като недопустима, е правилно.
Въпросът на жалбоподателя, формулиран в т.1 на изложението, е следният: Ищецът-кредитополучател по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот, сключен между него и ответната банка, не е ли кредитор на Банката по отношение на правото и задължението й да претендира по съдебен ред изплащането на застрахователно обезщетение по договор за групова рискова застраховка „Живот“, сключен между ответниците по иска – [фирма] и [фирма], с което изцяло би се погасило неизплатеното задължение на ищеца по кредитния договор“.
Така изведен, въпросът е от значение за материалноправната легитимация на жалбоподателя да предяви суброгационен иск и не е обусловил решаващата воля на въззивния съд за потвърждаване на определението за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. ПРОЦЕСУАЛНАТА ЛЕГИТИМАЦИЯ – типична и нетипична – обуславя допустимостта на иска, докато липсата на материалноправната легитимация е основание за отхвърлянето му. За да приеме, че искът е недопустим, въззивният съд е счел, че исковата молба не съдържа твърдения на ищеца, че има неудовлетворено вземане спрямо титуляра на заявеното при условията на чл. 134 ЗЗД право, т.е. липсват твърдения, че ищецът е кредитор на банката. Цитираната разпоредба предвижда възможност за процесуална субституция, като дава на КРЕДИТОРА правно средство срещу бездействието на негов длъжник, а в процесния случай исковата молба не съдържа твърдения за съществуващо вземане на ищеца срещу ответната банка. Въпросът е зададен в контекста на оплакването, че САС необосновано е приел, че застрахованото физическо лице няма качеството на кредитор на „СИ Б.“. В съответствие с обстоятелствената част на исковата молба съдилищата са приели, че ищецът не твърди да е кредитор на банката, чиито права срещу застрахователя предявява, т.е. твърденията му не го легитимират като процесуален субституент по смисъла на чл. 26 ал.2 ГПК във вр.чл.134 ЗЗД.
Не са от значение за изхода на спора и не са обусловили решаващата воля на въззивния съд относно недопустимостта на предявения иск и останалите два въпроса – по т.2 и т. 3 на изложението, свързани с причиняване на имуществени вреди от банката чрез нейното бездействие. Въпросите са неотносими към предмета на процесуалния спор. С исковата молба не са въведени твърдения за вземане на ищеца към банката за вреди, произтичащи от деликт или договорно неизпълнение. Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на конкретния спор, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните селективни основания в изложението към частната касационна жалба.
Независимо от горното жалбоподателят не представя влезли в сила съдебни актове, установяващи наличие на противоречиви изводи по въпроси от значение за възприетия резултат от процесуалния спор и представляващи доказателства за съществуването на противоречива съдебна практика по смисъла на т.3 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о.на основание чл.274 ал.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 3184/5 октомври 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, по ч.гр.д.№ 4665/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: