1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр.София, 22.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4277/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 116 от 05.07.2016 г. по гр.д.№ 256/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Разградски окръжен съд по гр.д.№ 330/ 2014 г. и по този начин са отхвърлени исканията на касатора за отнемане в полза на държавата от Р. С. Р. на лек автомобил Ф. С. 2,0 с рег. [рег.номер на МПС] , 2 530,38 лв – сума за захранване на разплащателна сметка в лева и 226 799,30 лв – сума получена от ответницата чрез система за бързи разплащания от трети лица.
Касаторът релевира като основание за допускане на обжалването материалноправните въпроси (уточнени, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) предопределя ли се незаконността на едни доход по смисъла на ЗОПДНПИ от порочността на основанието при неговото придобиване и узаконява ли се полученият от незаконен източник доход, ако е обложен с данък след установяването му от надлежните органи. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (определение по гр.д.№ 1964/ 2016 г. на ВКС). Освен това поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото материалноправните въпроси само налично имущество ли подлежи на отнемане по реда на ЗОПДНПИ и неналично имущество ли се явяват парични суми, които не се намират по банкови сметки на проверяваното лице и чието местонахождение е неизвестно. Касаторът претендира по тези въпроси въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
Ответната страна Р. С. Р. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да отхвърли исканията на К., въззивният съд е приел, че ответницата Р. С. Р. е осъдена за извършване на престъпление по чл.255 ал.1 т.1 и 2 НК, което е визирано в чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ и поради това срещу нея е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество. Престъплението е продължавано, състои се в избягване на установяването и плащането на данъчни задължения от 7 106,04 лв и е извършено в периода 01.01.2010 г. – 30.04.2012 г. Проверяваният от К. период е от 22.05.2003 г. до 22.05.2013 г. и през него ответницата (с договор от 21.12.2006 г.) е придобила лек автомобил Ф. С. 2.0 с рег. [рег.номер на МПС] , дата на първа регистрация 1995 г. Получила е социални помощи от 14 041,88 лв, а необходимите разходи за издръжка на семейството й са в размер 97 755,60 лв, като е разходвала за пътувания зад граница 30 559,84 лв. През проверявания период ответницата е получила от различни лица, намиращи се извън България, чрез система за бързи разплащания, суми във валута, чиято левова равностойност е 226 604,30 лв. През 2005 г. е внесла касово по сметка в банка сумата 2 502,38 лв. Има установени данъчни задължения в общ размер 22 895,68 лв по ЗДДФЛ (главница и лихви), дължими за доходи от други източници. От правна страна съдът извел, че не са налице законоустановените предпоставки за отнемане на имущество от ответницата, тъй като всичко, с което тя разполага, не надвишава минимума по ЗОПДНПИ, при който се провежда гражданска конфискация. Средствата, които е получила чрез системата за бързи разплащания, не са налични и не е ясно съществуват ли, а и тези средства съставляват доходи по смисъла на ЗДДФЛ и на пар.1 т.4 ДР ЗОПДНПИ, а не незаконно придобито имущество. Може да се отнеме само налично имущество – лек автомобил и суми по сметка в банка – но и по отношение на тези вещи не са налице предпоставките по чл.74 ЗОПДНПИ.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, първите два повдигнати в изложението на К. материалноправни въпроса не обуславят обжалваното решение. Съдът не е постановил, че порочността на основанието при придобиването на един доход не предопределя незаконността му по смисъла на ЗОПДНПИ, нито че полученият от незаконен източник доход се узаконява след облагането му с данък от компетентните власти. Извода си за неоснователност на искането за отнемане на имущество от ответницата съдът е базирал на разбирането, че получените от нея парични суми чрез система за бързи разплащания от лица в чужбина е законен доход по смисъла на ЗДДФЛ и ЗОПДНПИ. Правен въпрос във връзка с това разрешение на въззивния съд, касаторът не е формулирал. А на въпросите узаконява ли се след облагане с данък незаконен доход и за значението на порочното основание за придобиване на дохода съдът не е отговарял в обжалваното решение. Те не са включени в предмета на делото, не са разрешени от инстанцията по същество и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Останалите материалноправни въпроси са обуславящи, но те нямат претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По тези въпроси ЗОПДНПИ е ясен и пълен, а практиката по прилагането му е безпротиворечива. На отнемане по реда на закона подлежи притежаваното от ответника налично имущество, включително наличните парични средства по банковите сметки (чл.63 ал.1 вр. чл.62 ЗОПДНПИ), а ако същото липсва или е отчуждено, присъжда се паричната равностойност на имуществото (чл.72 ЗОПДНПИ), а при преобразуване – преобразуваното имущество (чл.70 ЗОПДНПИ). Неналичните парични средства във валута не могат да бъдат отнети, отнема се паричната им равностойност, доколкото са налице основанията по чл.62 ЗОПДНПИ. Това е съобразено при постановяване на обжалваното решение, поради което и по въпросите само налично имущество ли подлежи на отнемане по реда на ЗОПДНПИ и неналично имущество ли се явяват парични суми, които не се намират по банкови сметки на проверяваното лице и чието местонахождение е неизвестно, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 116 от 05.07.2016 г. по в. гр.д.№ 256/ 2016 г.
ОСЪЖДА К., на основание чл.78 ал.2 ЗОПДНПИ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд 30 лв (тридесет лева) държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: