Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
5748_15_opr_288_124gpc_79zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 22.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5748 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 2626 от 15.06.2015 г. по гр.д. № 898 /2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, г.о., с което е отменено първоинстанционно решение на Благоевградския районен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Р. Г. М. и С. Р. Я. иск с правно основание чл.108 ЗС за поземлен имот – незастроено дворно място в [населено място] с площ 742 кв.м., индивидуализирано в решението.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещните страни в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.по чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ, бр. 50 от 2015 г.
В. съд е изложил правните си изводи (стр. 29 и следващите до стр. 43от мотивите към решението му) след като е очертал предмета на спора въз основа на излагане на съдържанието на обжалваното решение, на въззивната жалба и отговора, на исковата молба и отговора и след като е установил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства.
В. съд е приел, че при оспорването на иска, ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че е придобил имота на твърдяното от него основание – в резултат на апорт (непарична вноска). В. съд е приел за доказано, че процесният имот, като част от терен с площ 27 дка е предоставен за ползване и оперативно управление на Завода за инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване (ЗИЕНТО) с А. от 1988 г. Активите и пасивите на „ЗИЕНТО” по баланса към 31.12.1988 г., са поети от ДФ „И.”, вписана в регистъра при СГС (ДВ. бр.33 /1989г.). С разпореждане № 19 /17.09.1991 г. на МС на основание чл.1, ал.3 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества (е.т.д.) с държавно имущество вр.чл.147 и чл.277 ТЗ ДФ „И.” е преобразувана в няколко търговски дружества с държавно имущество, между които [фирма] и други еднолични търговски дружества с държавно имущество. Поради това и поради оспорването на правоприемството в случая е спорно в кое точно дружество е преминало правото на собственост върху земята с площ 27 дка въз основа на действието на правилото на ПМС №201/93г., възпроизведено в чл.17а ЗППДОбП (отм.) и по-конкретно, че процесният имот е попаднал именно в патримониума на [фирма] чрез поддържано универсално правоприемство и апорт и то на основание Р. № 19 /17.09.1991 г. (стр.35). От документите по регистърното дело (ф.д.№ 1300 /1999 г.) и съпоставка с учредителния договор е видно, че [фирма] е образувано с парични вноски на [фирма] и Държавата, представлявана от министъра на промишлеността. липсват каквито и да е доказателства, за непарични вноски от учредителите, както и за недвижимо имущество. По-конкретно: не е представен разделителен протокол за имуществото на ДФ „И.”,
От разпореждане № 19 /17.09.1991 г. на МС е видно, че е учредено Е., а [фирма] е О.., В. съд е изложил и евентуални мотиви за това, че при оценката на имуществото на „ЗИЕНТО” към 31.12.1991 г. съгласно Р. 179 /13.09.1991 г. не са спазени изискванията на предвидената в постановлението и Наредба за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия, при преобразуването им в е.т.д. специална процедура за извършване на оценка във връзка с апортиране на недвижим имот в новообразувано търговско дружество с държавно участие, както и конкретни правни норми (чл.2,ал.2 и чл.6), които са императивни и опорочаването им води до недействителност на разпореждането (решение по т.д. 958 /2009 г., І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК). При липса на доказателства за извършения апорт самият акт на принципала – Р. 179 /13.09.1991 г., посочен в дружествения договор, не е достатъчен за да легитимира ищеца като собственик, защото правоприемството подлеежи на установяване по делото. Процесният имот не е описан и в баланса на [фирма] към 30.09.1991 г., нито в търговските книги, нито като Д. Заключението на СТЕ, че имот с такава стойност, е остойностен в баланса, изготвено въз основа на изчисления, не е достатъчен за извод, че са остойностени именно 27-те дка.
В. съд приема извода, че липсват данни, както за изявена воля за внасянето на земя, така и описание, от което да се направи извод за 27-те дка. Изобщо липсват данни за внасяне на движими и недвижими вещи, както и че не е спазена процедурата за оценка на имущество при извършване на апорт при преобразуване на държавна фирма в е.т.д. с държавно имущество.
По изведените от жалбоподателя и уточнени по реда на приетото с т.1 от ТР № 1 /2000 г., правни въпроси:
Видно то изложеното по-горе за мотивите на въззивния съд в тях е прието, че теренът от 27-те дка, в които е включен и процесният имот, е предоставен за стопанисване и управление на „ЗИЕНТО” и при преобразуването му „ЗИЕНТО” в ДФ „И.” и при последващо преобразуване на ДФ „И.” е преминал в имуществото на някое от едноличните търговски дружества с държавно имущество, но не е доказано в имуществото на кое от тях именно (и конкретно в имуществото на [фирма]) и не е доказано,, че са извършени като апорт (непарична вноска) именно от [фирма] или от държавата в имуществото на жалбоподателя – ищец.
Следователно искът не е отхвърлен поради отричането на възможността имуществото да бъде придобито по силата на чл.17а ЗППДОбП (отм.) или поради неосъществяването на някой от елементите на това придобивно основание, поради което и всички правни въпроси, свързани с елементите на сложния фактически състав на това придобивно основание, за включеното в капитала на преобразуваното дружество имущество, както и за възможността да се извърши прехвърлянето на собствеността върху недвижим имот при разделянето на едно държавно предприятие на две или повече търговски дружества, не са обусловили крайния изход от спора, нито обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
При приетото за липса на доказателства, че теренът от 27 дка е попаднал в имуществото на [фирма], което заедно с Държавата е учредител на [фирма], не са обуславящи останалите изведени от жалбоподателя въпроси, свързани с универсално правоприемство от [фирма] на имуществото на „ЗИЕНТО”(защото няма правоприемство от страна на [фирма]) и хипотетичните въпроси, свързани с това къде е могло да попадне това имущество..
П. въпрос дали въззивният съд е следвало да обсъди доводите на страните и доказателствата за релевантните за спора факти (визират се Р. 179 /13.09.1991 г., регистърното производство по ф.д. № 1300 /1999 г., съдебно-икономическата експертиза и твърденията, свързани с тях), е обуславящ, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие на установената практика, тъй като въззивният съд е обсъдил правното значение на посоченото Р. 179 /13.09.1991 г.., на регистърното производство и на заключението на СТЕ и е изложил изводите си за установените от него релевантни за спора факти, макар и да не е възприел тезата на жалбоподателя. Или: това, че въззивният съд не е възприел тезата на жалбоподателя, не означава, че не е обсъдил доказателствата за релевантните за спора факти и доводите на жалбоподателя и не обосновава допускане на касационно обжалване.
Към това следва да се добави, че в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване наред с правните въпроси са изложени с тях доводи за неправилност и фактически твърдения и въпроси (за доказателственото значение на отделни доказателства), които не подлежат на разглеждане в настоящото производство, което се изчерпва с установяване на наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по изведените правни въпроси.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят нямат право на разноски, а искането на ответниците е основателно за сумата 2 000 (две хиляди) лева разноски за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в договор за това и в представения списък за разноски.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 2626 от 15.06.2015 г. по гр.д. № 898 /2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, г.о., по касационна жалба на [фирма].
Осъжда [фирма] да заплати на Р. Г. М. и С. Р. Я. сумата 2 000 (две хиляди) лева разноски за процесуално представителство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.