5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 188/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр.София, 23.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 188/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. Фройденщайн със съдебен адрес[населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат Й. Я. от АК-Плевен срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 666/04.12.2009 год., постановено по в.гр.дело № 629/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Плевенския районен съд № 892/24.04.2009 год. по гр.дело № 5001/2008 год. въззивният съд е уважил предявеният от М. Г. В. от[населено място] положителен установителен иск, като е признал за установено по отношение на ответницата-касатор, че дължи на ищеца сумата 8 000 лева, представляваща поето от нея задължение по запис на заповед от 27.06.2007 год., за която сума е издаден изпълнителен лист на основание чл.237, б.”е” ГПК/отм./ и е образувано изп.дело № 20087560400133/2008 год. по описа на ЧСИ Ц. Н. с рег.№ 756 и район на действие ОС-Плевен.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е тълкувал фактите по делото и приложил нормата на чл.164, ал.6 ГПК като е приел за недопустимо с гласни доказателства да се опровергава съдържанието на подписания от ответницата запис на заповед, както и да се установява, че този частен документ е нищожен поради упражнено върху нея физическо насилие за издаването му.
В изложението си към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, свързан с приложението на чл.164, ал.1, т.6 ГПК и по-конкретно: важи ли забраната в случаите, когато се оспорва валидността на издаден от страната частен документ и допустимо ли е със свидетелски показания да се установява, че същият е нищожен поради упражнено физическо насилие за издаването му. Навежда доводи, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на приложеното към жалбата решение № 1258/17.06.1976 год. по гр.дело № 751/1976 год. на ВС-І г.о., постановено по реда на отменения ГПК от 1952 год.
Ответникът по касационната жалба М. Г. В. от[населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, въззивният съд след отмяна на първоинстанционното решение е уважил предявения установителен иск, като е признал за установено, че ответницата-касатор дължи на ищеца сумата 8 000 лева, представляваща поето задължение по запис на заповед от 27.06.2007 год., въз основа на който е издаден изп.лист на основание чл.237, б.”е” ГПК/отм./ и е образувано изп.дело № 20087560400133/2008 год. по описа на ЧСИ Ц. Н.. По делото е безспорно установено, че ответницата е подписала като издател процесния запис на заповед, който носи дата на издавана 27.06.2007 год., съдържа всички необходими реквизити и удостоверява наличието на изискуемо и ликвидно вземане на ищеца към нея. Във връзка с оспорената от ответницата дата на издаване на документа съдът е приел, че доколкото процесният запис на заповед представлява изходящ от страната частен документ, с оглед забраната предвидена в чл164, т.6 ГПК, недопустимо е съдържанието му да се опровергава със свидетелски показания /включително и по отношение датата на съставянето му/. Такива, обаче са допуснати по отношение на твърдяния от ответницата факт, че е подписала процесния запис на заповед при условията на принуда след упражнено спрямо нея физическо насилие . В тази връзка, след извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал /включително показанията на разпитаните свидетели/ съдът е счел за недоказано посоченото твърдение, че ищецът лично или като поръчител има участие в причинените на ответницата на 28.06.2007 год. травматични увреждания, както и връзката им с процесния запис на заповед, който е подписан от нея предходния ден. В резултат на това е направен извода за неоснователност на възражението за нищожност по чл.26, ал.2 ЗЗД на записа на заповед поради липса на воля от страна на издателя му.
При тези данни изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос приложима ли е забраната предвидена в чл.164, ал.1, т.6 ГПК за допускане на свидетелски показания при установяване недействителността на изходящ от страната частен документ поради упражнено физическо насилие при издаването му е релевантен за делото. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Безспорна и трайноустановена е съдебната практика по приложението на чл.133, б.”е” ГПК/отм./, възпроизведен в чл.164, т.6 от новия ГПК, която е в смисъл, че са недопустими свидетелски показания за опровергаване съдържанието на изходящ от страна частен документ. Тази забрана, обаче, не се отнася до случаите, когато се оспорва валидността на издадения документ. В тези случаи не се касае за опровергаване на съдържанието на изходящия от страната частен документ, а до установяване на неговата недействителност поради липса на съгласие или порок на волята на издателя му. В съответствие с посочената съдебна практика, за установяване твърдението на ответницата за упражнено над нея насилие при издаването на процесния документ, по делото са допуснати, изслушани и обсъдени многобройни свидетелски показания, като е прието, че забраната на чл.164, т.6 ГПК се отнася само по отношение оспорването на съдържанието му. Анализирайки в цялост събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел за недоказано твърдението, че нанесеният на ответницата побой на 28.06.2007 год. има връзка с подписания от нея запис на заповед от предходния ден – 27.06.2007 год. Суверенно право на решаващия съд при преценката на доказателствения материал по делото е да кредитира или не дадено доказателство.
Що се отнася до крайните изводи, направени в резултат на извършената от съда преценка на фактическия и доказателствен материал по конкретното дело, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 666/04.12.2009 год., постановено по в.гр.дело № 629/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: