3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
С., 23.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2655 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.
Образувано е по молба на Н. И. С. от [населено място], действащ с фирмата „М.-НС-Н. С.” с вх. № 2663 от 18.ІІІ.2014 г., подадена в качеството му на касатор в прекратеното пр-во по чл. 288 ГПК по настоящето дело, с определението по което, оставящо без разглеждане касационната му жалба, той е бил осъден да заплати на ответното по касация [фирма]-С. – на основание чл. 78, ал. 4 ГПК – направените разноски за възнаграждение на един адвокат на д-вото в размер на сумата от 300 лв. Настоящето искане на С. за изменение на прекратителното определение на ВКС в частта му за разноските се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, като се поддържа, че така присъдения в негова тежест адвокатски хонорар се явявал прекомерно висок в сравнение с действителната правна и фактическа сложност на делото. Затова той следвало да бъде намален от 300 лв. на 100 лв. /сто лева/.
По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответното по молбата [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността й, претендирайки за оставянето й без уважение. Инвокиран е довод, че единствената цел, преследвана с подаването на тази молба била „шиканирането на процеса”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази, че определението за прекратяване на касационното пр-во по чл. 288 ГПК по настоящето дело от 28.ІІ.2014 г. е било обжалваемо пред друг негов състав и е било съобщено на ЕТ С. на 13.ІІІ.2014 г., докато настоящата молба за изменението му в частта за разноските е била подадена на 18.ІІІ.2014 г. – т.е. в пределите на преклузивния едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, счита, че същата ще следва да се преценява като процесуална допустима.
Разгледана по същество молбата на ЕТ Н. Ив. С. от [населено място] е неоснователна.
Размерът на претендираното от ответното по касация [фирма]-С. възнаграждение е бил посочен в договора за правна защита и съдействие № А-0274851/5.VІ.2013 г., приложен към неговия отговор по касационната жалба, депозиран по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, който е бил изготвен от адв. П. И. от САК. Съгласно чл. 288 ГПК Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание, но – за разлика от правилото на чл. 368 ГПК, не се изисква и не се представя за връчване препис от отговора по касационната жалба за касатора. Ето защо молителят Н. С. е могъл да направи настоящето си възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в периода от депозиране на отговора по жалбата му /14.VІ.2013 г./ и до датата на проведеното по делото закрито заседание /24.ІІ.2014 г./, а не след като таковма е било вече присъдено на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЕТ Н. И. С. от [населено място] с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро във вр. чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване размера на присъденото в полза на ответното по касация [фирма]-С. – на основание чл. 78, ал. 4 ГПК -. адвокатско възнаграждение от 300 лв. на 100 лв. поради прекомерност.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2