О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр. София, 26.09.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Никова ч. гр. д. № 2617 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 68151 от 18.05.2016 г. на К. Н. Ч., чрез адвокат Т. Л. против определение № 7396 от 25.03.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 9810/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, III „г” въззивен състав, в частта му, с която е отмененено определение от 13.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 15210/2013 г. на Софийски районен съд, II ГО, 78 състав в частта, в която е разпределена отговорността за заплащането на държавна такса в размер на 4 476,36 лева и вместо това е постановено, че се оставя без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на К. Н. Ч. (озаглавено „въззивна жалба”) за изменение на решение от 09.03.2015 г. по същото дело, в частта му, с която К. Н. Ч. е осъдена да заплати посочената държавна такса по сметката на Софийски районен съд.
Ответниците по касация С. М. М. и С. Н. М. чрез адвокат С. М. са подали писмен отговор в срок, в който излагат становище, че не са налице предпоставките за допускане до касация на обжалваното определение. Намират жалбата за неоснователна по същество.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. Заявени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че жалбоподателката е дала повод за предявяването на претенцията на С. Н. М. по чл. 12, ал. 2 ЗН по отношение на стопанската и жилищна сграда, находящи се в имот № 49206.2633.37, тъй като именно по нейно искане тези обекти са били включени в делбената маса, видно от молбата й от 13.08.2013 г. Съдът е направил извод, че щом тези имоти са включени по нейно искане в делбата, то следователно тя е отричала правата на брат си, с което е станала причина за заявяване на искането по чл. 12, ал. 2 ЗН. По тази причина разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е намерена за неприложима, поради което в тежест на К. Н. Ч. е възложена отговорността за заплащането на държавната такса по тази претенция.
С приложеното към касационната частна жалба изложение е поставен въпрос, касаещ приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, който (уточнен от касационната инстанция) се свежда до питането как следва да се разпределя отговорността за разноските относно претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН в случаите на заявено признание на претенцията от насрещната страна. Касаторката се позовава на наличието на противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като в тази връзка е представила решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Касационната инстанция намира, че така поставеният въпрос не съставлява основание за допускане на обжалването, доколкото не е налице допълнителният селективен критерий както по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съобразно разясненията на т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК решенията, постановени от ВКС по реда на чл. 290 от сега действащия ГПК съставляват задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Такива са приложени към изложението, придружаващо касационната частна жалба, но същите са неотносими към повдигнатия от касаторката въпрос, тъй като в нито едно от тях не е обсъждан правния проблем относно предпоставките, при които намира приложение чл. 78, ал. 2 ЗН в хипотеза на претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН. Същевременно, съгласно т. 3 от посоченото ТР № 1 от 19.02.2010 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Именно такъв е настоящият случай, доколкото касаторката нито е цитирала, нито е представила практика на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, в която поставеният от нея въпрос да е намерил различно разрешение в сравнение с даденото в атакуваното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 7396 от 25.03.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 9810/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, III „г” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: