1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 27.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 856 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3, образувано по частна касационна жалба, подадена от Р. Г. Ч. и [фирма] /с предишно фирмено наименование [фирма]/, представлявано от Р. Ч. срещу Определение № 799/03.12.2014г. по ч.т.д № 660/2014г. на Апелативен съд Варна. С него е потвърдено разпореждането от 19.03.2013г. по т.д.№ 72/2012г. на ОС Търговище за връщане на подадената от Р. Ч. и [фирма], [населено място] въззивна жалба вх.№ 342/23.01.2013г. срещу Решение № 49 от 20.12.2012г., постановено по същото дело.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Основният довод е, че съдът не се е произнесъл по искането за освобождаване на Р. Ч. от разноски, като по този начин е преградено правото му на защита пред горна инстанция. Изложен е и довод, че в обжалвания акт не е съобразена и настъпилата промяна във фирменото наименование на дружеството. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени като процесуалноправни въпросите: 1/Преюдициални ли са въпросите относно искането за освобождаване на въззивника от разноски за въззивното производство, както и направеното искане за възстановяване на срок по отстраняване нередовност на жалбата /внасяне на държавна такса/ за процедурата по въззивно обжалване; 2/ Следва ли решаващият състав да съобрази в постановения акт промяната във фирменото наименование на дружеството, при положение че в същия не е вписан единният идентификационен код на търговеца. Посочена е /без излагане на никакви аргументи/ допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил отговор, с който се оспорва допустимостта на подадената жалба, като се твърди, че определението на ВКС № 706 от 13.10.2014г. по ч.т.д.№ 2385/2014г. на І т.о. е постановено между същите страни, на същото основание и за същото искане, поради което и обжалваното определение е недопустимо. Изложени са и съображения за неоснователност на частната касационна жалба.
Жалбата е допустима-предмет на произнасяне с Определение № 706 от 13.10.2014г. по ч.т.д.№ 2385/2014г. на І т.о. е била частна касационна жалба на Р. и представляваното от него дружество срещу друго определение-това по в.ч.гр.д.№ 722014г. на АС Варна срещу определение на окръжния съд от 10.02.2014г. за оставяне без уважение молбата за възстановяване на пропуснат срок за внасяне на държавна такса по подадена въззивна жалба. Частното касационно обжалване не е било допуснато. Настоящата жалба има друг предмет-насочена е срещу друг акт, постановен в друго съдебно производство.
За да потвърди разпореждането, въззивната инстанция е съобразила, че държавата такса, за чието внасяне са били дадени подробни указания, надлежно връчени, не е била заплатена и след изтичането на допълнителния срок, удължен по искане на въззивниците, на основание чл.63,ал.2 ГПК с две седмици.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Първият въпрос не е бил бъде предмет на произнасяне с обжалваното определение. Искането по чл.83,ал.2 ГПК е направено несвоевременно-след постановяване на разпореждането за връщане на въззивната жалба. Така, както е формулиран въпросът, не е ясно и как произнасянето по молбата на физическото лице за освобождаване от разноски би повлияло на редовността на въззивната жалба, върната поради невнасяне на съдебната такса.
Съдилищата са се произнесли с влязъл в сила съдебен акт за отхвърляне на молбата по чл.63,ал.2 ГПК, като искането за възстановяване на срока също е направено след постановяване на разпореждането от 19.03.2013г. Към момента на постановяване на обжалваното определение, определението по молбата по чл.63,ал.2 ГПК е влязло в сила, поради което въпросът за преюдициалността изобщо не би могъл да бъде поставян.
Очевидна е неотносимостта и на втория въпрос-би ли бил различен изходът на спора пред въззивната инстанция и резултата от обжалването, ако АС беше съобразил промяната във фирменото наименование на търговеца.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение №
799/03.12.2014г. по ч.т.д.№ 660/2014г. на Апелативен съд Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.