3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
С., 28.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3177/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 76 от 18.03.2013 г. по т.д. № 31/ 2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1325 от 10.08.2012 г. по т.д.№2844/ 2011 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на [фирма] – [населено място] срещу Т. ”Родина” – [населено място] по чл. 79 ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за 54 180 лв. с ДДС -обезщетение в размер на стойността на направените от [фирма] – [населено място] СМР на обект магазин в [населено място], [улица], партер, по Договор за наем от 01.07.2008 г. и иск за 5400 лв. по чл. 92 ЗЗД, и решението е обезсилено в частта, с която е отхвърлен евентуалния иск на [фирма] – [населено място] срещу Т. ”Родина” [населено място] по чл. 59 ЗЗД за сумата 54 180 лв. – по-ниската стойност от извършените разходи и увеличената стойност на имота, с която ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил за негова сметка, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС – незаконосъобразно и необосновано въззивният съд е приел, че жалбоподателят е неизправна страна по договора на наем, който е прекратен по взаимно съгласие на страните, съдът неправилно и незаконосъобразно е извършил преценка на доказателствата, нарушил е процесуалните правила при преценка на гласните доказателства, което е довело до неправилни правни изводи, съдът е следвало да обсъди установява ли се противоречие в показанията на посочен свидетел, след което да прецени кое е достоверно с оглед на останалите доказателства, съдът не е посочил кои други доказателства подкрепят свидетелските показания за предаване на ключовете от магазина, каквито доказателства липсват по делото. Сочи Р.№ 1156/ 1979 г. по гр.д.№ 595/1979 г на ВС и Р.№ 176/28. 05.2011 г. по гр.д.№ 759/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. Жалбоподателят излага, че незаконосъобразно и при нарушение на съществени процесуални правила въззивният съд е приел, че решението е недопустимо в частта, с която е разгледан искът по чл. 59 ЗЗД, предявен от ищеца с допълнителна молба, който извод е в противоречие със съдебната практика по чл. 213 ГПК, като въззивният съд е следвало да приложи тази разпоредба, вместо което е квалифицирал действията по делото по чл.372 ал.2 ГПК. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Т. ”Родина” – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е посочил решения правен въпрос от значение за изхода на делото, и изложените твърдения са за нарушения на процесуалните правила при преценка на гласните доказателства и на допустимостта на евентуалния иск – основания за неправилност на решението, евентуално оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е потвърдено и обезсилено решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Доколкото жалбоподателят е посочил правен въпрос, разрешен от въззивния съд, съображенията му изцяло са за неправилност и необоснованост на решението. Съгласно т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/ 2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Непосочването на правния въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените от жалбоподателя допълнителни основания – това са изчерпателно посочени в закона хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Развитите от жалбоподателя в Изложението съображения целят да обосноват твърдените нарушения на процесуалния закон, свързани са с правилността на решението и съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 76 от 18.03.2013 г. по т.д. № 31/ 2013 г. на Варненски апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: