О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 28.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 170 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8487 от 10.VІ.2016 г. на плевенското [фирма], подадена против онази част от решение № 862 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 27.ІV.2016 г., постановено по гр. дело № 74/2015 г., с която е била оставена без уважение негова молба /с вх. № 1345 от 1.ІІ.2016 г. по описа на САС/ за допълване на основното, постановено по същото дело осъдително решение № 2532/21.ХІІ.2015 г., посредством осъждане на ответното по исковете [фирма]- София да заплати на настоящия касатор сума в размер на 16 095.19 лв., представляваща „гаранция за добро изпълнение” по чл. 2.4 от процесния договор за изработка в строителството.
Оплакванията на плевенския търговец касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдело допълнено първоначалното въззивно решение № 2532/21.ХІІ.2015 г., постановено по т. д. № 74/2015 г. по описа на САС, ТК, 5-и с-в, посредством осъждане на ответното [фирма]-София да заплати на [фирма]-гр. Плевен сума в размер на 16 096.20 лв.: „на основание разпоредбата на чл.2.4 от сключения между страните договор, представляваща гаранция за добро изпълнение”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение, постановено в пр-во по чл. 250 ГПК, САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три изрично посочени решения на отделни състави от неговата гражданска колегия, всички по реда на чл. 290 ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: „Непълно ли е съдебно решение, когато съдът не се е произнесъл в диспозитива по целия спорен предмет на делото, както и когато няма решение за част от спорното право, а е налице произнасяне от съда в мотивите на постановено решение по част от спорното право?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС в пр.-во по чл. 250 ГПК решение, претендирайки за потвърждаването му, но също и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на изплатеното възнаграждение за един адвокат, възлизащо на 3 000 лв. (три хиляди лева): съгласно приложените по делото договор за правна помощ и съдействие от 3.Х.2016 г. и Списък по чл. 80 ГПК. Инвокиран е довод за невярност на твърдението на жалбоподателя, че с първото си решение – № 2532 от дата 21.ХІІ.2015 г., съдът /т.е. САС/ се произнесъл в мотивите си, като има формирана воля за отмяна на първоинстанционното решение за сумата от 16 095 лв., задържана от ответника на основание чл. 2.4 от процесния договор, въпреки констатациите за издаване на разрешение за ползване от 19.06.2012 г. и че допълнителното решение не отговаря на действителното правно положение по делото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на [фирма]-гр. Плевен ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли искането на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 250 ГПК, Софийският апелативен съд е приел, че в мотивите на първоначалното въззивно решение /това от 21.ХІІ.2015 г./ „липсва формирана воля за отмяна на първоинстанционното решение за сумата от 16 095.19 лв., задържана от ответника на основание ч(л. 2.4 от процесния договор, въпреки констатациите за издаване на разрешение за ползване на 19.06.2012 г.”, както и че: „Ако се приеме, че няма мотиви по отношение на процесната сума, е налице основание за отмяна на решението по реда на обжалване, но не е налице непълно решение”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. В процесния случай може да се констатира, че разрешеният от САС в пр-вото по чл. 250 ГПК процесуалноправен въпрос е диаметрално различен от релевираният такъв от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата. Ето защо, при липсата на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, се явява безпредметно обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка по т. 1 на същия законов текст /на плоскостта на съпоставяне на обжалваното решение на САС с трите посочени от касатора решения на състави от гражданската колегия на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
В заключение, при този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация софийско търговско д-во искане за това, касаторът [фирма]-гр. Плевен ще следва да бъде осъден- на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, да му заплати деловодни разноски в размер на сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща изплатено възнаграждение за един негов адвокат от САК: съгласно приложените договор за правна помощ и съдействие от 3.Х.2016 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 862 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 27.ІV.2016 г., постановено по т. д. № 74/2015 г. В ЧАСТТА МУ за отхвърляне на искането с правно основание по чл. 250 ГПК.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх. „Г”, ет. ІІ, ап. № 6 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложението по делото договор за правна помощ и съдействие от 3.Х.2016 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 170 по описа за 2017 г.