Определение №185 от 29.3.2017 по гр. дело №3891/3891 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 185
гр. София 29.03.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3891/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
М. С. Д. и Т. П. Д. са обжалвали въззивното решение на Окръжния съд М. от 09.06.2016г. по гр.д.№ 119/2016г.
Ответниците Я. К. Свилкова и Е. Б. М. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че касационното обжалване не следва да се допуска поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Окръжният съд – М. е потвърдил решението на Районния съд – М. от 08 .01. 2016 г. по гр.д.№ 526/2012 г. в частта, в която са уважени исковете с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС и са осъдени М. С. Д. и Т. П. Д. да предадат владението на реална част от 136.16 кв.м. от имот № 07005 в землището на [населено място], [община] , обозначена на скицата на вещото лице, неразделна част от решението, както и да премахнат трайните насаждения , попадащи в тази реална част от имот 07005 . В частта, в която е признато право на задържане на имота на М. С. Д. и Т. П. Д. до заплащане стойността на насажденията в размер на 1014,19 лв. решението е отменено и възражението е прието за неоснователно.
По наведените доводи от касаторите М. С. Д. и Т. П. Д. в изложението за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, немира следното:
Правният въпрос, отнасящ се до постановеното по отношение на Т. П. Д. решение: „ допустимо ли е съдът да определи спорното право въз основа на обстоятелства, на които ищецът не се е позовал” не е обуславящ за делото. Т. П. Д. е конституирана като ответник по исковете за собственост в качеството й на съпруга на първоначалния ответник М. С. Д. във връзка с направеното от него в отговора на исковата молба възражение за придобивна давност, основано на владение на имота заедно със съпругата му повече от десет години. Следователно твърденията в исковата молба по отношение на новоконституираната страна са същите като тези срещу първоначалния ответник и няма основание да се приеме, че съдът е определил спорното право и е установил правата на ищците по отношение на двамата ответници на твърдения, които не се съдържат в исковата молба.
Вторият въпрос: „длъжен ли е съдът да посочи върху кои доказателства основава изводите си” , също не е обуславящ за делото, защото въззивния съд в рамките на доводите във въззивната жалба, е основал изводите си на всички събрани по делото доказателства, които са подведени под приложимите за разглеждане на спора правни норми. За да направи извод, че не е доказана началната дата на владението, съдът е посочил, че от свидетелските показания не става ясно дали извършеното подравняване на имота от ответниците е обхванало и частта от съседния имот, предмет на настоящия спор. Съдът е изложил и съображения, че е имало законова забрана за придобиване по давност на имота до влизане в сила на ЗСПЗЗ, предвид земеделския му характер като за пълнота на изложението следва да се посочи, че такава забрана е въведена и с чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, а според задължителната съдебна практика на ВКС – решение № 584 от 25.09.2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г., ВКС I г. о., давност не тече по отношение на земеделски имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, което в случая е станало с решение на ОСЗГ [населено място] от 21.05.2017г.

Между съпрузите-необходими другари не е имало противоречие по общите факти относно владението на процесния имот – в първото заседание по делото, проведено на 06.02.2013г. пълномощникът на Т. П. Д. е заявил, че поддържа подадения от М. С. Д. отговор на исковата молба, в който се съдържа твърдение, че е владял имота съвместно със съпругата си и те заедно са направили в него подобренията. Ето защо не е обуславящ за делото и правният въпрос: „ признанието на единия от ответниците, че владее освобождава ли ищеца от доказване по отношение на тези, които отричат че владеят” , както и останалите въпроси, свързани с доказването на иска срещу Т. П. Д.. Изводите на съда за осъществявана фактическа власт от двамата ответници, се основават както на техните твърдения по възражението за придобивна давност, така и на събраните по делото гласни доказателства.
Правният въпрос дали е длъжен ищецът по иска с правно основание чл. 109 ЗС да докаже кое е действието , което препятства упражняването на правото на собственост , кой е автора на това действие и с какво то пречи да упражнява своето право, е разрешен в съответствие с практиката на ВС – ТР 31/84 г. ОСГК , в което е даден принципен отговор за характера на иска по чл.109 ЗС и предпоставките за уважаването му. В случая съдът е изложил подробни мотиви във връзка с предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС като е посочил, че със засаждане на дърветата ответниците са променили по недопустим начин и предназначението на имота от нива в овощна градина и това смущава правото на собственост на ищците. В практиката на ВКС се приема, че пасивно легитимирано по негаторния иск е не само лицето, извършило нарушението, но и това което поддържа противоправното състояние в имота /решение № 340 от 25.V.1994 г. по гр. д. № 918/93 г. на ВКС, ІV г.о./, с оглед на което няма основание за допускане на касационното обжалване по въпроса дали съдът е длъжен да посочи кой е автора на действието, с което се препятства упражняване на правото на собственост на ищеца по негаторния иск.
Правният въпрос : „когато ищецът не успее да обори презумпцията на чл. 70 ал.2 ЗС , длъжен ли е съдът да приложи нейните правни последици”, също е разрешен в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК . Съгласно решение № 172 от 26.06.2013 г по гр. д. № 929/2012 г. . на ВКС, I г. о. владелецът е добросъвестен ако е придобил имота на правно основание – прехвърлителна сделка с вещноправни последици, сключена с несобственик, когато приобретателят по тази сделка не е знаел, че праводателят му не е собственик. Презупцията на чл. 70 ал.2 ЗС се отнася само до незнанието на правоприемника, че праводателят му не е собственик – решение № 214 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 6466/2007 г., на ВКС II г. о., а в случая съдът е установил, че ответниците са придобили имот 075019, но са завладяли част от съседния имот, възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ , следователно за тази част не са налице предпоставките на чл. 70 ал.1 ЗС, за да се изследва въпросът за добросъвестността на владението.
Правният въпрос дали се прекъсва давността с трасиране на имота не е обуславящ за делото, защото това не е решаващия извод на въззивния съд. Съдът е приел за неоснователно възражението за придобиване на собствеността по давност поради недоказване на срока на владението и наличие на законна пречка за придобиването му по давност. Изводът за прекъсване на владението е само допълнително съображение , което е без решаващо значение с оглед основните мотиви на съда.
По тези съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение приема, че не са налице поддържаните от касаторите основания по чл. 280 ал.1 ГПК, поради което касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата Я. К. Свилкова следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 400 лв. , представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита от 01.08.2016г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Окръжния съд М. № 28 от 09.06.2016г. по гр.д.№ 119/2016г.
Осъжда М. С. Д. и Т. П. Д. да заплатят на Я. К. Свилкова сумата 400 лв. /четиристотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top