2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 185
София, 30.10. 2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 3888/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 7326/19.08.2019 г., подадена от М. Д. Д. и М. М. Д., срещу определение № 145 от 07.08.2019 г. по ч. гр. д. № 2292/2019 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу разпореждане от 07.12.2018 г. на съдията – докладчик по ч. гр. д. № 357/2018 г. на Бургаския апелативен съд за оставяне без движение на частна касационна жалба срещу постановеното по делото определение № 392 от 09.11.2018 г.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като акт на една мафиотска и корупционна практика, узаконяваща продажбата на имота на жалбоподателите на наркомафията за нула стотинки. Иска се от ВКС да отмени обжалваното определение и да укаже на съдиите от Бургаския апелативен съд, потвърдили прекратяването на делото, да се произнесат по исковете, по които жалбоподателите, по техни твърдения, са предприели своевременно изменение на основанието и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от състав на ВКС, така допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
За да остави без разглеждане частната жалба като недопустима, съставът на ВКС в обжалваното определение е приел, че тя има за предмет разпореждане от 07.12.2018 г. на съдията – докладчик по ч. гр. д. № 357/2018 г. на Бургаския апелативен съд за оставяне без движение на подадената частна касационна жалба срещу постановеното по делото определение. Същото не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, защото не е преграждащо, като защитата срещу него се извършва чрез обжалване на акта за връщане на частната касационна жалба или чрез молба за бавност в случаите, когато, след отстраняване на нередовностите, администриращият съд бави придвижването на жалбата или в хипотезата на неотстраняването им бави връщането и прекратяването на делото.
Релевантните обстоятелства са следните:
С определение № 392 от 09.11.2018 г. по ч. гр. д. № 357/2018 г. на Бургаския апелативен съд е потвърдено определение № 1405 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 1040/2012 г. на Бургаския окръжен съд за прекратяване на производството при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК по предявения от Д. ревандикационен иск, заради невнасяне на дължимата държавна такса, след като е влязло в сила определението, с което на ищците е отказано освобождаване от нея.
Недоволни от така постановеното определение, ищците са подали частна касационна жалба вх. № 9324/05.12.2018 г., която с разпореждане от 07.12.2018 г. е оставена без движение с указания в едноседмичен срок от съобщението да се посочи правилният номер на обжалвания съдебен акт, както и да се представи документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС по 15 лева за всеки от жалбоподателите.
Срещу разпореждането от 07.12.2018 г. по ч. гр. д. № 357/2018 г. на Бургаския апелативен съд за оставяне без движение на частната касационна жалба Д. са подали частна жалба вх. № 252/10.01.2019 г., която е предмет на произнасяне с обжалваното сега определение.
С оглед изложените факти фактическите и правни констатации на състава на ВКС в обжалваното определение се явяват правилни, а самото то – законосъобразно.
Разпорежданията или определенията, с които се оставят без движение, заради констатирани нередовности, до отстраняване на същите, жалби срещу постановените съдебни актове, спадат към категорията на посочените в чл. 253 ГПК определения – т. нар. определения по хода на делото. Това са определения, които не слагат край на производството и които поради това при изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск могат да бъдат изменяни или отменяни от постановилия ги съд. Както в теорията и в съдебната практика, така и на ниво законодател /като аргумент за последното се черпи от разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, очертаващи двете категории определения, които подлежат на самостоятелно обжалване/ е прието, че определенията по чл. 253 ГПК не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност. Тяхната законосъобразност се проверява инцидентно при обжалване на акта, с който приключва съответното производство пред съответната инстанция.
Както е посочено в обжалваното сега определение, върху разпорежданията за оставяне без движение на частна жалба контролът за законосъобразност се осъществява от по-горната инстанция по повод обжалване на съдебния акт, с който жалбата се връща – извод, който настоящият състав на ВКС напълно споделя. Това е така, защото тези разпореждания нито са преграждащи по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК /не слагат край на делото, не го спират, нито препятстват развитието му пред сезирания съд, а напротив – гарантират законосъобразното му протичане от гледна точка на процесуалния закон/, нито с оглед на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК тяхната обжалваемост е предвидена в нарочна разпоредба на ГПК или друг специален закон. Единствената хипотеза на самостоятелно обжалване на такива определения е при отказ от освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса в случаите, посочени в ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, постановено при действието на ГПК /отм./, но запазило значението си и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. Разглежданата в настоящия случай хипотеза не е такава.
Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 145 от 07.08.2019 г. по ч. гр. д. № 2292/2019 г. на ВКС на РБ, I-во г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: