4
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 922 от 2015 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр.София, 31.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д. № 922 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 507 от 27.10.2014 г. по в.гр.д.№ 323 от 2014 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 11 от 21.01.2014 г. по гр.д.№ 301 от 2013 г. на Пернишкия районен съд за отхвърляне на предявените от [фирма] /в ликвидация/ срещу [фирма] искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване собствеността и предаване на владението върху следните имоти: 1. стая № 7 с площ от 16,91 км., 2. стая № 10 с площ от 21,35 кв.м. и 3 стая № 11 с площ от 20,77 кв.м., всички находящи се на първия етаж на сградата в блок 20 в[жк]в [населено място] и с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 14 208 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на горепосочените стаи през периода от 20.01.2009 г. до 21.01.2013 г.
Пълномощникът на касатора твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че обжалваното решение противоречи на посочена от него задължителна практика на ВКС- решение № 762 от 20.07.2011 г. по гр.д.№ 1371 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр.д.№ 3194 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 113 от 28.02.2011 г. по гр.д.№ 1062 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., ППВС № 1 от 1953 г., ППВС № 1 от 10.11.1985 г. и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, т.19/ по следните правни въпроси: 1. Обвързан ли е решаващият съд от крайното заключение на вещото лице при определяне дали дадени помещения са отделни помещения или са част от други или следва да определи това като вземе предвид и изложените констатации по фактическата обстановка в съдебната експертиза, действителното положение и другите доказателства по делото, 2. Следва ли в мотивите на решението си въззивният съд да обсъди защитната позиция и доказателствата, на които се позовава въззивникът във въззивната жалба. Освен това касаторът счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 10.02.2015 г. пълномощникът на ответника по жалбата [фирма] оспорва същата. Претендира за направените по настоящото дело разноски за адвокат.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от „Мини-П.” /в ликвидация/ срещу [фирма] искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът не е собственик на процесните стаи № 7, 10 и 11, находящи се на първия етаж на сградата в блок 20 в[жк]в [населено място]. Този свой извод съдът е основал на заключенията на вещите лица Р. М. Г. и Е. В. А.. Приел е, че представената по делото схема, която според ищеца е изготвена пред 2001 г. по повод осъществените продажби на помещенията, не може да се цени като доказателство, тъй като е изготвена от ищцовото дружество и тъй като отразените в тази схема помещения не отговарят по площ и граници на помещенията по архитектурния проект за преустройство на партерния етаж от сградата, одобрен на 09.12.1999 г. Освен това, съдът е приел за неправилна констатацията в едно от приетите по делото заключения /на в.л.Р. Н./, че схемата отговаря на одобрения архитектурен проект за преустройство, тъй като при съпоставката се установявало, че помещенията по цветната схема и по проекта не са идентични по номера и квадратура и тъй като отразената площ на цветната схема била по-малка от общата застроена площ на помещенията, които ищецът е продал на ответното дружество. Приел е и че не следва да се кредитира заключението на в.л.Р. Н. и в останалата му част, тъй като то противоречало на останалите приети по делото заключения на експертизи и доказателства.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касатора практика по двата поставени въпроси:
1. По първия въпрос /обвързан ли е решаващият съд от крайното заключение на вещото лице при определяне дали дадени помещения са отделни помещения или са част от други или следва да определи това като вземе предвид и изложените констатации по фактическата обстановка в съдебната експертиза, действителното положение и другите доказателства по делото/ в съдебната практика, включително и в посочените от касатора решения на ВКС се приема, че съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а следва да обсъди и прецени това заключение заедно с останалите събрани по делото доказателства. Същото по същество е сторил и въззивния съд в обжалваното решение: не е приел безкритично заключенията на вещите лица, а напротив с оглед несъответствието на едно от заключенията /това на в.л.Р. Н./ с останалите събрани по делото доказателства, е приел за неправилни направените в това заключение констатации и изводи.
2. По втория поставен правен въпрос /следва ли в мотивите на решението си въззивният съд да обсъди защитната позиция и доказателствата, на които се позовава въззивникът във въззивната жалба/ в посоченото от касатора решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ г.о., както и в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,че в мотивите на решението си въззиввният съд е длъжен да обсъди всички съдържащи се във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение. В обжалваното решение въззивният съд е сторил същото: при съдържащи се във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост на извода на съда по въпроса кой е собственик на процесните помещения и поради допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства, в решението си въззивният съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства /писмени и гласни доказателства и заключения на вещи лица/ и въз основа на тях е достигнал до самостоятелен извод относно това кой е собственик на претендираните помещения и дали предявеният от ищеца ревандикационен иск за тези помещения е основателен.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по горепосочените два въпроса. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д№ 1 от 2009 г., произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК или когато липсва правна норма, която да урежда конкретното правоотношение, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата по делото правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради настъпили промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на такава норма. В настоящия случай и по двата поставени от касатора въпроси има задължителна практика на ВКС /част от която е посочена и от самия касатор/, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на тази практика. Поради това новото произнасяне на ВКС по тези въпроси не би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 507 от 27.10.2014 г. по в.гр.д.№ 323 от 2014 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА [фирма] /в ликвидация/ със седалище и адрес на управление [населено място], рудник „С. А.” да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], бл.20 на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.