О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр. София, 04.03.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 825 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Т. Ч. и И. Т. Ч., двамата от гр. Х. чрез техния процесуален представител адв. В срещу определение № 394 от 28.09.2009г. по ч. гр. д. № 440/2009г. на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия, V въззивен състав, с което е потвърдено определение № 3178/10.07.2009г. по гр. д. № 3570/2009г. на Бургаски районен съд. С първонстанционния съдебен акт е прекратено производството по предявения от А. Т. Ч. и И. Т. Ч. срещу „Н” ЕООД, гр. Б. иск за прогласяване нищожност на нотариално действие, извършено от нотариус И. Б. , № 125 в регистъра на НК, с район на действие Хасковски районен съд, представляващо удостоверително изявление, че е връчил на ищците определени нотариални покани, евентуално съединен с иск за установяване неистинността на изявленията на посочения нотариус, удостоверяващи редовността на извършените от него връчвания на същите нотариални покани.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и молят същото да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК: 1/ въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос за допустимостта на иска за обявяване на нищожност на извършени нотариални действия, съответно установяване неистинност на писмени изявления на нотариуса, който е решаван противоречиво от съдилищата, като сочи решение на Районен съд Пловдив; 2/ въпросът за субсидиарния характер на установителните искове и тяхната допустимост, обусловена от невъзможността от предявяване на осъдителен иск, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът „Н” ЕООД, гр. Б. оспорва частната касациожнна жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Релевира доводи за наличието на константна парктика на ВКС относно акцесорния характер на иска за установяване нищожност на нотариални действия или за отмяна на такива действия. Моли определението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че искът за прогласяване нищожността на извършени нотариални действия няма самостоятелен характер, той е акцесорен по отношение на исковете за защита на материални права и може да се предяви валидно само кумулативно с такива искове. Изложени са съображения, че иск за нищожност на нотариално удостоверяване – връчване на покана, би бил допустим само, ако се предяви едновременно с иск за защита на материални права, напр. за отмяна на решение на ОС на дружеството. Въззивният съд е приел, че недопустимостта да се предяви иска по чл. 74 ТЗ поради изтичане на преклузивния срок влече като последица и недопустимостта от предявяване на акцесорния иск за прогласяване на нищожност на нотариалното действие. Относно недопустимостта на иска за установяване неистинност на извършените от нотариуса удостоверителни изявления са изложени съображения, че провеждането на такъв иск е лишено от правен интерес, ако е преклудирана възможността на страната да търси защита на действително накърненото й право.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Значимият към настоящия момент за спора въпрос е процесуалноправен и се отнася до допустимостта на предявените установителни искове.
Неоснователен е релевираният от касатора довод, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влязло в сила решение/определение по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на друг съд, включително и на отделни състави на ВКС, което противоречи на обжалвания съдебен акт. Постоянна е практиката на ВКС и съдилищата, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск. Липсва интерес за предявяване на установителен иск, когато спорното право може да бъде заявено чрез осъдителен или конститутивен иск. В настоящия случай интересът от установяване нищожността на нотариалното действие, извършено от нотариус И. Б. , № 125 в регистъра на НК, с район на действие Хасковски районен съд, представляващо удостоверително изявление, че е връчил на ищците определени нотариални покани, както и от установяване неистинността на изявленията на посочения нотариус, удостоверяващи редовността на извършените от него връчвания на същите нотариални покани, е отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците на „Н” ООД /понастоящем „Н” ЕООД/ от 30.05.2007г. и 02.07.2007г. поради нарушение на процедурата за тяхното свикване и провеждане, тъй като нотариалните покани не са връчени на ищците. Отмяната на решенията на Общото събрание може да се осъществи с иск по чл. 74 ТЗ, който следва да бъде предявен в преклузивния тримесечен срок, визиран в посочената разпоредба. След като конститутивният иск по чл. 74 ТЗ не е предявен в преклузивния срок, за ищците не съществува правен интерес от предявяване на процесните установителни искове. Неоснователно е позоваването на приложеното решение № 144/12.11.2007г. по гр. д. № 2414/2006г. на Пловдивски районен съд, Втори граждански състав, тъй като посоченото решение не е идентично с настоящия казус. Правният интерес за предявяване на установителния иск по гр. д. № 2414/2006г. на Пловдивски районен съд е във връзка със заведено дело пред Търговски съд във Франция, гр. Р. по иск, предявен от „С” АД, Франция срещу „С” ЕООД, докато правният интерес за предявяване на настоящите установителни искове е отмяна на решенията на Общото събрание на ответното дружество. Приложените към частната касационна жалба решения № 31/17.01.1995г. по гр. д. № 55/1994г., ВКС, ІV г. о., № 1019/10.05.1996г. по гр. д. № 519/1995г., ВКС, ІV г. о., № 285/27.06.1989г. по гр. д. № 232/1989г., ВС, І г. о., № 416/14.03.1962г. по гр. д. № 248/1962г., ВС, І г. о., № 753/24.06.1985г. по гр. д. № 888/1984г., ВС, І г. о. и № 1315/26.01.1996г. по гр. д. № 1096/1995г., ІІ г. о. не установяват противоречива съдебна практика по релевантния за спора процесуалноправен въпрос. Посочените съдебни актове са постановени по установителни искове с различен предмет от настоящите и с различен правен интерес. От друга страна, в приложените решения ВС и ВКС безпротиворечиво са приели наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск, която подлежи на преценка във всеки конкретен случай.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По въпроса за наличието на правен интерес като процесуална предпоставка за допустимостта на предявения установителен иск е налице трайна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 394 от 28.09.2009г. по ч. гр. д. № 440/2009г. на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия, V въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.