О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр.София, 04.05.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 1595 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 3251/28.03.2018 г. на М. Д. Д. от [населено място], чрез адв.Д.С., срещу определение № 106/02.03.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 667/2018 г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу определение № 517/12.07.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 71/2017г. на Кюстендилския окръжен съд.
Подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение, постановено от състав на ВКС по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, е прието, че по делото са били предявени два частични иска – всеки за сумата от 250 лева, а съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК въззивните определения, постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване, също не подлежат на касационен контрол. Тъй като цената на исковете е под законоустановения праг за достъп до касационен контрол от 5 000 лева за граждански дела, жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Определението е правилно. Приложимата към датата на подаване на частната касационна жалба с вх. № 6895/16.08.2017 г. редакция на закона, съгласно § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК, е тази по чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 1-во от ГПК /ред. до изм.с ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г./. В случая, въззивният съд, чието определение е обжалвано пред състава на ВКС, ІV г.о., се е произнесъл по гражданскоправен спор – претенции за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, предявени като частични за сумата от по 250 лева всеки. Решението на въззивния съд по тази категория дела не подлежи на касационно обжалване, поради което и определенията в производството също са изключени от обхвата на касационния контрол, съгласно изричната норма на чл.274, ал.4 ГПК. Подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение правилно е преценена от състава на ВКС, ІV г.о., за процесуално недопустима и е оставена без разглеждане.
Нито един от доводите, изложени в настоящата частна жалба, не касае предмета на спора. По същество частният жалбоподател не е изтъкнал аргументи, касаещи правилността на обжалвания съдебен акт, а е изложил собствените си виждания за качеството и начина на работа на съдиите от Върховния касационен съд и други магистрати, които са ирелевантни в случая.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 106 от 02.03.2018г., постановено по ч.гр.д. № 667/2018 г. на ВКС, ІV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.