О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София 06.03.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2179/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Б., [населено място], [община], подадена от пълномощника му адвокат Д. Т., срещу решение №54 от 11.03.2019 г. по гр. дело №4/2019 г. на Шуменския окръжен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №193 от 29.08.2019 г. по гр. дело №4/2019 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 317 от 12.10.2018 г. по гр. д. № 198/ 2018 г. на Великопреславския районен съд за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетната А. С. М., [дата на раждане] , на бащата С. М. Б. с местоживеене при него; определяне режим на лични контакти между майката А. А. М. и детето А. С. М. и осъждане на майката да плаща месечна издръжка на дъщеря си чрез нейния баща. Вместо това са отхвърлени като неоснователни исковете на касатора с правно основание чл.127, ал.2 СК, във вр. с чл.123 СК и чл.143 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А., за заплащане на месечна издръжка от майката и определяне на режим на лични контакти на майката и детето А.. Предостанено е упражняването на родителските права по отношение на малолетната А. С. М. на майката А. А. М. с постоянен и настоящ адрес [населено място], с местоживеене при нея. Определен е режим на лични контакти между бащата С. М. Б. и детето А. С. М., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване при него от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен отпуск. Осъден е бащата да заплаща на малолетното си дете А. С. М., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 127.50 (сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки) лева, считано от 12.10.2018 г., до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж петнадесето число на месеца, за който се дължи.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на касационната жалба от насрещната страна – А. А. М. [населено място], област Шумен, подаден чрез пълномощника и адвокат Д. М., в който се поддържа становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество обжалваното решение е правилно и обосновано.
Въззивният съд е приел, че страните нямат граждански брак. От тяхното съвместно фактическо съжителство, на съпружески начала, има родени три деца. Не се спори между страните, че през м. декември 2015 г. са се разделили. От социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – Велики Преслав изх. № ПР/Д-Н-ВП/50-001/29.06.2018 г. след посещение на жилището обитавано от ищеца и проведен с него разговор се установява, че към момента на изготвянето на доклада основните жизнени потребности на детето се посрещат от майката. Детето гостува в жилището на бащата веднъж месечно. Жилището се намира в [населено място], общ. С. и в него освен бащата живее и неговата майка, баба на детето, която активно помага в полагането на преки грижи по време на гостуването на детето. Жилището представлява двуетажна къща, като първия етаж се ползва от бабата, а вторият от три стаи се ползва от ищеца, едната от които е предназначена за детето. Жилището е обзаведено с необходимите мебели и се отоплява на твърдо гориво. Осигурени са много добри хигиенно-битови условия. Бащата работи на трудов договор, като общ работник с месечно трудово възнаграждение от 510.00 лв. Пред социалните работници бащата заявявя, че желае да полага преки грижи за дъщеря си, за нейното нормално физическо и психическо развитие. В състояние е да осигури на детето необходимите образователни потребности. В грижите за детето ищецът има пълната подкрепа от страна на своите най-близки роднини – майка му и сестра му. Дирекция „Социално подпомагане” – Велики Преслав е изготвила социален доклад изх. № ПР/Д-Н-ВП/50-005/07.09.2018 г. и доклад относно оценка на родителския капацитет на майката изх. № 658/04.09.2018 г. Към момента на извършване на социалното проучване ответницата съжителства на семейни начала с Ж. И. Х.. Те заедно с децата на ответницата и едно дете от предишно съжителство – на 8 г. обитават жилище находящо се в [населено място]. Основните жизнени потребности на детето А. С. М. от храна, облекло и подслон са задоволени от майката и съжителя и. Удовлетворени са потребностите на детето от защита и сигурност. Не е налице нужда от специални мерки за безопасност. Детето е в добро здравословно състояние. Основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето след раздялата на родителите се полагат от майката. Съжителят и осигурява финансова подкрепа по отглеждането и задоволяване на потребностите на детето. Жилището в което живеят представлява къща с две стаи, коридор и приземна стая. Електрифицирано и водоснабдено е. Приземната стая се ползва като кухня и стая – спалня от Ж.Х. и А. М., като по думите на майката при тях спяло най-малкото от децата – М.. На второто ниво има две стаи разделени с коридор. Едната от стаите е необитаема, а в другата живеят останалите три деца. Стаите ползвани от семейството са приспособени, съобразно нуждите му, обзаведени функционално с необходимите мебели и домакински електроуреди и са отоплявани на твърдо гориво. Хигиенно-битовите условия са добри. В жилището се поддържа нужната хигиена. Семейството е социално интегрирано. Поддържа добри взаимоотношения с близки и съседи и при необходимост се подкрепят взаимно. По данни на съседи трите деца на ответницата наричат Ж. Х. „татко”, а неговия син казва „мамо” на А. М.. Ж. Х. се интересува от децата на съжителката си, отнася се добре с тях, ходят заедно до магазина, на море, купува им дрехи. Майката е безработна, неосигурена. Финансовите средства се осигуряват от съжителя и, който работи като тракторист в селото с месечно възнаграждение от 750.00 лв.В заключението на доклада, изготвилият го социален работник достига до извода, че майката има необходимия родителски капацитет. Майката има умения да разпознава и задоволява потребностите на децата си от храна, облекло, здравна грижа и образование. Помежду им има изградена емоционална и доверителна връзка. На този етап тя разполага с жилищни условия, подкрепяща среда и финансови средства за покриване на потребностите им. За нея е приоритет дъщерите й да се отглеждат в спокойна семейна среда, което би позволило да им бъдат придадени семейни и нравствени ценности. Съжителят и е приел децата и в дома си.Пред районния съд са разпитани двама свидетели на ищеца. В своите показания свидетелите твърдят че бащата полага нужните грижи за детето, в периодите когато са заедно и то е силно привързано към него.След разделянето на страните, ответницата е тази която е полагала реално грижи за детето. И двамата родители изразяват трайно и силно желание да се грижат за него. В конкретния случай липсват данни за наличие на по – голяма привързаност на детето към някой от своите родители. И бащата и майката на детето имат възможност да се грижат за него при наличието на добри хигиенно–битовите условия. И двамата родители могат да разчитат, при отглеждането на детето, на своите роднини, които са изявили съгласието си да им помагат. И двамата не страдат от заболявания, които да им пречат да полагат необходимите грижи за детето си и притежават необходимите морални качества за възпитанието му. В хода на процеса не са събрани доказателства за морално падение, алкохолизъм, престъпни антиобществени прояви и неморално поведение, както и за влошено социално обкръжение около някой от родителите на детето. От събраните доказателства е установено, че битовите условия при бащата са значително по-добри. Но битовите условия не са от първостепенно значение при определяне на кого трябва се предоставят за упражняване родителските права. В този смисъл е ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Решаващо в случая се явява възрастта на детето. Касае се за момиченце в ниска възраст (на 7 г. към настоящия момент), което има нужда от ежедневно общуване с майката, която се е грижела за него. Видно от социалния доклад по делото майката не само притежава необходимия родителски капацитет, но тя не се е дистанцирала от ангажиментите си към детето, успяла е след раздялата с ищеца да преодолее стреса и да осигури на децата си нова спокойна и безконфликтна семейна среда, в която те да бъдат отглеждани.В случая следва да се има предвид и принципа залегнал в чл.126, ал.1 СК според който всички ненавършили пълнолетие деца са длъжни да живеят заедно при родителите си. При раздяла на родителите отпада само съвместното упражняване на родителските права, а това означава, че всички деца следва да живеят при родителя, който упражнява родителските права. Когато децата живеят и растат заедно и след раздялата на ро- дителите си у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ. С оглед на това разделянето и отделното живеене на децата се допуска само поради важни причини, като напр. голямата разлика във възрастта и липси на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо еди- ния родител и др. В този смисъл е ППВС № 1 от 12.11.1974 г. В конкретния случай, в хода на процеса не са събрани доказателства, които да установят наличието на сериозни и важни причини, които налагат и оправдават разделянето на А. С. М. от сестрите и. С оглед на това в интерес на детето упражняването на родителските права следва да се предоставят на майка му.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят навежда доводи за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение във връзка с общоформулираните въпроси за задължението на съда да обсъди комплексно всички обстоятелства, които имат значение за защита интересите на малолетното дете.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №54 от 11.03.2019 г. по гр. дело №4/2019 г. на Шуменския окръжен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №193 от 29.08.2019 г. по гр. дело №4/2019 г. на Шуменския окръжен съд.
Липсват обосновани и конкретни доводи за очевидна неправилност на решаващия извод на въззиввния съд за предоставяне упражняването на родителските права на майката, въпреки че и двамата родители имат родителски капацитет – разделянето и отделното живеене на децата се допуска само поради важни причини, каквито в случая не са налице / ППВС № 1 от 12.11.1974 г./. Ето защо няма основание да се приеме и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №54 от 11.03.2019 г. по гр. дело №4/2019 г. на Шуменския окръжен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №193 от 29.08.2019 год. по гр. дело №4/2019 г. на Шуменския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.