О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 07.08.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 605/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от адв. Т. В. като пълномощник на Р. Д. Г., Й. Р. Д. и Д. Р. Д. за допълване на определение № 436 от 14.07.2017 г. по гр.д. № 605/2017 г. на ВКС, І г.о., в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в която се сочи, че молбата за допълване на решението е недопустима като подадена след срока по чл. 248, ал.1 ГПК, че е неоснователна, тъй като искането за присъждане на разноски не е направено своевременно до приключване на производството пред касационната инстанция, както и че същите са прекомерни.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 436 от 14.07.2017 г. по гр.д. № 605/2017 г. на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 384 от 24.10.2016 г. по в.гр.д. № 591/2016 г. на Русенския окръжен съд по подадената против него касационна жалба от П. Д. Г. и Г. Д. Г.. С това определение съдът не се е произнесъл по отговорността за разноски.
Неоснователни са възраженията, направени с отговора на молбата по чл. 248 ГПК за това, че същата е подадена след изтичане на едномесечния преклузивен срок, както и че искането за присъждане на разноски не е било заявено своевременно от молителите.
Определението, чието допълване се иска е постановено на 14.07.2017 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 14.08.2017 г., видно от отразяването върху щемпела, с който е заведена във ВКС. Искането за присъждане на разноски е заявено с отговора на касационната жалба, към който е приложен и Договор за правна защита и съдействие от 05.01.2017 г., с който се доказва извършеното плащане на адвокатско възнаграждение в договорения размер.
Неоснователно е и възражението за прекомерност на заплатеното от молителите, ответници в касационното производство, адвокатско възнаграждение за защита по делото. Същото е в общ размер на 1 500 лв., уговорено е с оглед осъществяване на правна защита и съдействие на три лица, и е съобразено както с материалния интерес по делото, така и неговата фактическа и правна сложност.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК, съгласно която при отхвърляне на иска ответникът има право на разноски, молбата за допълване на решението следва да бъде уважена, като П. Д. Г. и Г. Д. Г. бъдат осъдени да заплатят на Р. Д. Г., Й. Р. Д. и Д. Р. Д. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 1 500 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 436 от 14.07.2017 г. по гр.д. № 605/2017 г. на ВКС, І г.о., като ОСЪЖДА П. Д. Г. и Г. Д. Г. да заплатят на Р. Д. Г., Й. Р. Д. и Д. Р. Д. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: