4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№185
гр. София,08.04.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА К.
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 532 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 167 от 20.01.2015г. по т. д. № 4155/2014г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е оставено без уважение искането му за допускане на обезпечение на предявения против [фирма] частичен иск с правно основание чл.534 ТЗ чрез запор на вземанията на ответника по посочените в молбата банкови сметки.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по въпроса за допустимостта и вероятната основателност на предявения иск, като единствено е посочил, че искът е предявен като частичен и ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване неговата допустимост. Поддържа още, че въззивният съд не е изследвал наличието на обезпечителна нужда, като не е съобразил трайно установената съдебна практика, според която при неизплатено парично задължение обезпечителната нужда се предполага. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде допуснато исканото обезпечение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.396, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна.
Производството по в.т.д. № 4155/14г. на САС, ТО, 5 състав е образувано по въззивна жалба на [фирма] срещу решение № 84/03.07.2014г. по т.д.№ 131/2013г. на СОС, ТО, 5 състав, с което дружеството е осъдено по иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ да заплати на [фирма] сумата 268 227 лева, представляваща част от сумата 2 600 000 лева по издаден запис на заповед от 20.12.2007г., с която [фирма] се е обогатило във вреда на [фирма], ведно със законната лихва върху сумата от 07.11.2013г. до окончателното плащане.
На 13.11.2014г. пред въззивния съд е постъпила молба от [фирма], [населено място], за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор на вземанията на ответника [фирма] по известната му банкова сметка в [фирма] с IBAN [банкова сметка], B. BUIBBGSF и по всички други сметки в същата банка, както и по сметките на ответното дружество в останалите банки в Република България.
Ответникът [фирма] е оспорил направеното искане, като е изложил доводи, че предявеният иск е неоснователен и не е налице обезпечетелна нужда, позовавайки се на влязло в сила решение между страните, с което е установено, че преди погасяване по давност на исковете по записа на заповед, ищецът не е имал вземане по него.
За да остави без уважение искането за допускане на обезпечение на предявения иск, въззивният Софийски апелативен съд е приел, че не е налице посочената в молбата обезпечителна нужда и че наличието на вероятна основателност за съществуване на задължение, което все още не е установено с влязло в сила съдебно решение, не е условие само по себе си за допускане на обезпечението, още повече, че искът е предявен като частичен и следва да се има предвид, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване неговата допустимост. Приел е, че обезпечителната нужда, както е формулирана в молбата, чрез спадане на приходите и отчуждаване на имущество, не е налице, тъй като ответното дружество има имущество, с което може да обезпечи изпълнение на задължението.
Настоящият състав на ВКС, ТК, IІ отд. намира, че са налице предпоставките за допускане на обезпечението, установени от разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК. Предявеният частичен иск с правно основание чл.534 ТЗ е процесуално допустим. Ищецът е представил доказателства в подкрепа на твърденията, на които се основава предявеният иск и с постановеното първоинстанционно решение искът му е уважен. Настоящият състав намира, че с оглед изложените от ответника правоизключващи възражения, по които съдът следва да се произнесе с решението по същество на спора, обезпечение следва да бъде допуснато при условията на чл.391, ал.1, т.2 ГПК – при парична гаранция в размер на 54 000 лева, представляваща приблизително 20% от цената на иска.
Предвид характера на търсената с предявения иск защита следва да се приеме, че е налице обезпечителна нужда и посочената обезпечителна мярка е подходяща. Молителят не е задължен да доказва, че без допускане на обезпечението ще бъде затруднено осъществяването на правата му по бъдещо положително за него осъдително решение за парично вземане, тъй като обезпечителната нужда в този случай съществува по презумпция. Следва да се отбележи и това, че нуждата от налагането на избраната от ищеца по иска обезпечителна мярка не се определя от имущественото състояние на ответника към момента на предявяване на исковете, а от вероятността неговите активи да намалеят в хода на исковото производство поради действия на разпореждане от негова страна или поради други обстоятелства, настъпването на които не се дължи на неговото поведение. Обезпечителната мярка е достатъчно индивидуализирана с посочването на банките, в които са разкрити сметки на ответното дружество.
С оглед изложеното въззивното определение следва да бъде отменено и следва да бъде допуснато исканото обезпечение при парична гаранция в размер на 54 000 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по частна жалба на [фирма], [населено място], определение № 167 от 20.01.2015г. по т. д. № 4155/2014г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл.391 и сл. ГПК обезпечение на предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], м. „Нова Махала” № 46, против [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] частичен иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 268 227 лева, представляваща част от сумата 2 600 000 лева по издаден запис на заповед от 20.12.2007г., с която [фирма] се е обогатило във вреда на [фирма], ПРИ ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 54 000 лева, вносима от молителя по сметката на ВКС за гаранции и обезпечения, ЧРЕЗ:
ЗАПОР на вземанията на ответника [фирма] по следните банкови сметки: сметка в [фирма] с IBAN [банкова сметка], B. BUIBBGSF и останалите сметки в тази банка, както и сметките в [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], „П. Б. (България)” АД, [фирма], „Р. (България)” ЕАД, [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] , [фирма], „Б. П. СА- клон София”, „ИНГ Б. Н.В. – клон София”, „Ишбанк АГ – клон София”, [фирма] и „Те-Д. З. Б. – клон София”, до размер на сумата 268 227 лева /общо запорирана по всички сметки/.
Да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства, че гаранцията е внесена по сметката за гаранции и обезпечения на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.