О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр. София, 09.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 7432 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. К. против решение от 31.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 633/2013 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, в обжалваната част, въззивния съд се е произнесъл относно упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното към настоящия момент дете на страните, след прекратяването на брака. Съдът е приел, че упражняването на родителските права по отношение на детето следва да се предостави на бащата. Съдът е отчел, че и двамата родители притежават необходимия за отглеждането и възпитанието на детето родителски капацитет, като детето е привързано и към двамата си родители, като нито полът, нито възрастта на детето дават приоритет на един от двамата родители при предоставянето на родителските права за упражняване. По останалите относими към спора критерии, съдът е приел, че детето живее през последните пет години с бащата, като последния е осигурил спокойствие и добра среда по отглеждането и възпитанието на детето, задоволявал е нуждите му както от битов характер, така и в емоционален план, предвид трудната възраст на детето към този период, създадени са отношения на близост и силна емоционална връзка. В тази насока съдът се е позовал и на прието експертно заключение на съдебно-психологичната експертиза, приета по делото. Предвид основния критерии, при подобен вид спорове между родители, а именно интереса на детето, съдът е приел, че промяната на досегашния начин на живот би довела да нарушаване на емоционалното равновесие на детето, с последица преживяване на емоционална криза и трудна реализация в социалната среда от връстници, като в тази насока съдът се е позовал на експертното заключение на вещото лице – психолог, прието по делото. В тази насока е и заявеното от непълнолетното дете желание да остане да живее при баща си така, както и било до настоящия момент. Всички тези обстоятелства са мотивирали въззивния съд да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете са предоставени на бащата.
В изложението се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Поставя се правния въпрос, свързан със задължението на съда да прецени всички обстоятелства, относими към спора по упражняване на родителски права, без да се съобрази единствено със заявеното от детето желание да остане да живее с единия родител, като това желание на детето следва да се преценява наред с всички останали относими обстоятелства. Твърди се противоречие в тази насока на възприетото то съда с ППВС №1/1974 г. Съдът не е отрекъл своето задължение да прецени всички относими обстоятелства към това кой от двамата родители притежава в по-голяма степен родителски капацитет за отглеждането и възпитание на детето, напротив, отчел е всички обстоятелства, посочени в т.ч. и в цитираното постановление, като е съобразил в най-висока степен основния критерия при подобен вид спорове – интереса на детето. В тази насока липсва и соченото противоречиво разрешаване на правния въпрос, предвид представените решения на съдилища. Същите са постановени при различна фактическа обстановка, различни обстоятелства, респ. довели до различни правни изводи относно предоставяне на родителските права за упражняване.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 633/2013 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.