ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 185
София…09.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 8 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 655 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. солна компания ООД Б. против решение от 25.06.2008 г. по в.гр.д. № 319/2007 г. на Бургаски ОС. с което, на основание чл.209,ал.1 ГПК-отм., е обезсилено решение № 47/7.02.2007 г. по гр.д. № 2848/2005 г. на Бургаски РС. , с което са отхвърлени исковете на касатора да се приеме за установено по отношение на: 1. Л. Ал. Ц. и К. Хр. С. , че пълномощното от 17.01.2001 г. за процесуално представителство по гр.д. № 170/2001 г. на Бургаски РС. , с упълномощител касатора, е неавтентично и с невярно съдържание., 2. К. С. и НАП-София, че удостоверение изх. № 334/13.07.2001 г. на ТДД- Б. ,ДП- Ц. е неавтентично и с невярно съдържание, 3. К. С. , че протоколът от ОСС. на ООД от 22.02.2001 г. е с невярно съдържание, 4. К. С. , че декларацията по чл.33 ЗС. от 28.03.2001 г. е с невярно съдържание. Производството по делото е прекратено.
От ответниците по касационната жалба К. С. е подал отговор, че не следва да бъде допусната до разглеждане по същество- чл.280,ал.1 ГПК, а ако бъде допусната, че е неоснователна. Претендира за разноски, но няма доказателства за направени такива в това производство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е инкорпорирано в допълнителната касационна жалба. Въпреки изрично дадените му указания от въззивния съд, касаторът не е посочил кой е съществения материалноправен и/или процесуалноправен въпрос и защо е съществен-чл.280,ал.1 ГПК, който бил решен в хипотезите на т.1, 2 и 3.
С. материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
1. Чл.280,ал.1,т.1 ГПК визира задължителната практика на ВКС. – ППВС. , ТР и константна практика. Тук се включват и решенията на ВКС. по касационни жалби, постановени по новия ред за касационно обжалване. Такива не са посочени.
2. Всички приложени от касатора решения по чл.280,ал.1,т.2 ГПК касаят правото да се предяви самостоятелен иск по чл.97,ал.3 ГПК-отм. и какво е предмет на установяване, от една страна и от друга страна, че ОС. на ООД е компетентния орган да приема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.
Ищецът-касатор обуславя правния интерес от исковете по чл.97,ал.3 ГПК-отм., с това, че уважаването им би било основание за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 68/2001 г. на Ц. РС. , с което е обявен за окончателен сключеният, между К. С. и касатора, предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот. Във връзка с това, представените от касатора съдебни решения не следва да се обсъждат по следните съображения:
Понятията истински или неистински документ по чл.97,ал.3 ГПК-отм, са същите, с които законът си служи при инцидентното оспорване на истинността на документа-чл.154-156 ГПК-отм. Целта на иска е , преди да се стигне до съдебен процес в който документът може да бъде използуван, да се разреши спорът дали той е истински или неистински. Този иск е допустим и когато неистинността на документа е предизвикана с престъпление.
По своето естество оспорването на истинността на документ е предявяване на ИУИ-чл.97,ал.3 и чл.118 ГПК-отм. Това не е единствения път на защита. Заинтересуваната страна може преди образуване на делото да предяви иск по чл.97,ал.3 ГПК-отм. Ако не е направила това и е пропуснала срока за оспорване по чл.154,ал.1 ГПК-отм., тя може да предяви отделен иск по чл.97,ал.3 ГПК-отм. и въз основа на него да спре делото, по което оспореният документ е представен-чл.182,б.“г” ГПК-отм. Но в случая същественото е, че няма данни за такова спиране по цитираното дело на Ц. РС. , чието решение е влязло в сила.
Когато е налице влязло в сила решение, основано на подправен документ, заинтересуваната страна може по наказателен ред или по чл.97,ал.4 ГПК-отм. да установи подправката и да иска отмяна по чл.231,б.”в” ГПК-отм. Решението по чл.97,ал.3 ГПК-отм. с което се признава неистинността на документ, не е основание за отмяна по чл.231,б.”в” ГПК-отм. Изчерпателно изброените в закона основания за отмяна не могат да се прилагат разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху стабилитета на решението-силата на пресъдено нещо на съдебното решение.
С. оглед на изложеното, в случая предявените искове са недопустими, поради липса на правен интерес, а последният е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на тези искове.
3. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното посочване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 25.06.2008 г. по в.гр.д. № 319/2007 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: