2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 186
София, 12,03,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 12 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
ч. т. дело № 1399 /2013 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. АД-С. против определение № 29/6.02.2013 г. по в.ч.т.д. № 25/2013 г. на Търговищки ОС, с което се оставя без уважение частната жалба на Ц. АД против разпореждане по ч.гр.д. № 55/2013 г. на Търговищки РС, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя в частта за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист срещу поръчителите С. П. и Г. Т. от Т. за сумата от общо 28 282.08 лв. по договор за потребителски кредит от 4.02.2008 г., ведно със законната лихва и разноски, на основание чл.418,ал.2 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени два въпроса: 1. Коя е конкретната дата на падежа на главното задължение при забава на длъжника и съответно отпаднала ли е отговорността на поръчителите поради наличието на предпоставките по чл.147,ал.1 ЗЗД-в кой момент е настъпила автоматичната предсрочна изискуемост-с изтичане на 60 дни от падежа на: всяка вноска или последната вноска?, който бил решен в противоречие с практиката на ВКС. 2. Коя норма следва да се прилага при конкуренция между чл.147,ал.1 ГПК и изричната договореност на кредитора с поръчителите в чл.14,т.1,б.”е” от договора за банков кредит, съгласно който същите остават задължени към кредитора и след датата на падежа на главното задължение, като отговорността им не е ограничена със срок или условие за предявяване на иск срещу кредитополучателя?, който бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяното противоречие не е налице.
Въззивният съд и жалбоподателят се позовават на едно също решение № 130/27.10.2009 г. по т.д. № 139/2009 г. на І т.о., където е прието, че ЗЗД свърза прекратяването на поръчителството с бездействие на кредитора в периода от време след падежа на главното задължение, а не с този на отделните вноски. В този смисъл и Р 58/15.04.2010 по т.д. 584/2008 на ІІ т.о. Точно това е мотивирал и въззивният съд на стр.3 от обжалваното определение. Приел е, и че началото на 6 м. преклузивен срок по чл.147,ал.1 ЗЗД съвпада с осъществяването на автоматичната предсрочна изискуемост.
Вторият въпрос е с еднозначен отговор, че разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗЗД е императивна.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 29/6.02.2013 г. по в.ч.т.д. № 25/2013 г. на Търговищки ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: