О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 186
София,13.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1185/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. детска градина „А.” [населено място] срещу решение № 797/16.05.2012 год. на Пловдивския окръжен съд , ГО, VІ състав по гр.д. № 802/2012 год. в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение, постановено по гр.д.№ 8288/2011 год. на Пловдивския районен съд, ХV гр. състав , ЦДГ „А.”, [населено място] е осъдена да заплати на Т. В. К. сумата от 3 096,70 лв. , представляваща обезщетение по чл. 226,ал.2 КТ за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от прекратяване на трудовия договор до предаването и или за времето от 12.10.2009 год. до 04.04.2011 год.
Ответникът по касационната жалба Т. В. К. от [населено място] чрез адв. М. П., оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване, както и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото .
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Относно допустимостта на касационното обжалване:
Според касатора по въпроса – Подлежат ли на доказване вредите , настъпили за работника от незаконното задържане на трудовата му книжка или те са презюмирани от закона и нормативно определени , въззивният съд се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване в Решение № 288/1990 год. на ВС , ІІІ г.о. с което е прието, че вредите следва да са действително претърпени и доказани. Поради противоречивото разрешаване на въпроса в съдебната практика счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Поставя се и процесуалноправния въпрос : Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства без да обсъди другите и да изложи съображения защо не ги кредитира. Касаторът счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/2000 на ОСГК на ВКС съобразно което при постановяване на решението си съдът следва да обсъди всички доказателства и доказателствени средства като касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
По въпроса могат ли само три работни дни през месеца да обосноват размер на обезщетение като за пълен отработен месец касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Предвид така формулираните правни въпроси и посочени основания за допустимост на касационното обжалване , Върховният касационен съд приема следното:
Обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираното решение № 288/1990 год. на ВС ,ІІІ г.о. Въззивният съд е присъдил обезщетение само за тези вреди, които с е приел за доказани . Отделен е въпроса как са ценени представените в тази връзка доказателства за да се формира извод за доказаност на вредите, за които е присъдено обезщетение. Последното обаче касае обосноваността на постановеното решение , респ. неговата необоснованост, което може да се преценява в производството по чл. 290 ГПК , доколкото съставлява касационно основание за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК , а не в настоящото производство.
Поставеният процесуалоноправен въпрос на практика съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение по чл. 235 ГПК, което също обосновава неправилност на решението и е касационно основание за отмяна по чл. 281т.3 ГПК.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение не е обуславящ изхода на делото доколкото не касае основателността на предявената претенция , а не нейния размер. Независимо от това следва да се посочи , че по отношение на него касаторът не е обосновал изпълнението на критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, на който се позовава.
Във връзка с начина на определяне обезщетението по чл. 226,ал.3 КТ има създадена трайна съдебна практика, която е правилна и не се нуждае от промяна и обжалваното решение е постановено в съответствие с нея.
По изложените съображения ВКС, състав на 3-то г.о. счита , че не са налице законовите условия за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изхода на производството касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените в производството разноски в размер на 350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 797/16.05.2012 год. на Пловдивския окръжен съд , ГО, VІ състав по гр.д. № 802/2012 год.
ОСЪЖДА ЦДГ „А.” , [населено място] да заплати на Т. В. К. направените разноски в настоящото производство в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: