2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр. София, 13.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Борис Илиев
Членове: Маргарита Георгиева
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3599/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. срещу решение №372/13.02.2018г. по в.гр.д. №4355/2017г. на САС 1с-в, с което е приет за неоснователен иска му срещу Столична община по чл.49 ЗЗД за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, причинени от длъжностни лица чрез бездействие, които са прикривали престъпления на съдии от СРС и частни съдебни изпълнители по повод издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“ЕАД срещу бившата му съпруга Т. Б. и осъщественото принудително изпълнение.
В касационната жалба се излагат доводи, че издаденият изпълнителен лист е официален документ с невярно съдържание, както и че първоинстанционният съдия е бил длъжен да се отведе от разглеждане на делото, тъй като преди това е приел, че искът е недопустим.
Във връзка с касационните основания за неправилност на решението се поставят въпроси дали изпълнителният лист е с невярно съдържание, когато се издава срещу лице, което не е титуляр на партидата и дали при разглеждане на делото по същество, съдията е длъжен да се отведе след като преди това е прекратил делото като недопустимо.
Поставените въпроси обаче не са обуславящи за изхода на делото и решението на въззивния съд съответства на практиката на ВКС по тълкуване на чл.49 ЗЗД. В случая липсват и двете кумулативни предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно т.р.№1/2010г. на ОСГТК).
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че не е установено виновно действие или бездействие на длъжностни лица от Столична община, които да са увредели ищеца след като не са извършили контрол върху издаден изпълнителен лист от районен съдия и върху принудителното изпълнение, реализирано от частен съдебен изпълнител, откъдето липсват предпоставките за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на възложителя по чл.49 ЗЗД.
Поставените въпроси в изложението нямат връзка с мотивите на въззивния съд по тълкуване на нормите относно деликтната отговорност, по тези въпроси въззивният съд не се е произнесъл, и съответно отговорът им ще е без значение за делото. Освен това срещу издадения изпълнителен лист има друг ред за защита, който изключва оспорването му като документ с невярно съдържание на основание чл.193 ГПК или чл. 124, ал.4 ГПК. А относно втория поставен въпрос, трайна е практиката на ВКС, че произнасянето по допустимостта на иска не попада в нито една от хипотезите на чл.22, ал.1 ГПК, които уреждат основанията за отвод на съдия.
Относно практиката на ВКС за деликтната отговорност, трайно е тълкуването, че деликтът накърнява благо предмет на абсолютно субективно право, а когато деликтът е причинен от бездействие, е необходимо задължението за действие да е уредено изрично от нормативен акт. При възлагане на работа в хипотезата на чл. 49 ЗЗД е необходимо лицето, на когото е възложена работата да не е самостоятелно при организацията и взимането на решения, за да възникне гаранционно- обезпечителната отговорност на възложителя по чл.49 ЗЗД.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, защото съдът не е установил да е нарушено благо, предмет на абсолютно субективно право на ищеца (по- скоро в исковата молба се твърди за накърняване на относително право, доколкото ищецът заявява да е собственик на имота, в който е доставена топлинната услуга). По аргумент от т.р.№4/2013г. на ОСГТК в случай, че се касае за неизпълнение на облигационно право по повод доставка на топлинна услуга, потребителят на услугата може да претендира както имуществени, така и неимуществени вреди, а принципът е, че договорната отговорност изключва деликтната.
Въззивният съд не е установил и правна норма, която да урежда задължение на служителите от Столична община да контролират действията на съдии и частни съдебни изпълнители, за да реализира отговорност за бездействие по чл.49 ЗЗД. Освен това съдът не е квалифицирал Столична община като възложител на „Топлофикация София“ЕАД, тъй като последното е отделно юридическо лице, което самостоятелно организира работата си и встъпва в облигационни отношения по повод доставката на топлинна услуга. Трайна е практиката на ВКС, че собственикът на капитала не носи отговорност за действията на търговското дружество.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение №372/13.02.2018г. по в.гр.д. №4355/2017г. на САС 1с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: