О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 13.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2947/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 19.12.2016 г. по гр.д. № 1045/2013 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решение № І-35-72 от 16.06.2011 г. по гр.д. № 15761/2007 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Т. Н. Г. против Е. Д. К., С. М. К., Е. Й. Л., С. Й. Г., Б. Й. Н., С. И. Ц., И. И. Ц., Р. Н. Д., П. Н. Д., С. К. Л., Н. К. Л., С. Ф. Х. и Столична община иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване, че на основание договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 35, т.ХХІ, дело № 3770/1969 г. ищцата е собственик на недвижим имот с площ 300 кв.м по б. АБВГА на скица № АГ 1100-633 от 02.11.2007 г., представляващ реална част от УПИ VІІІ-1460 в кв. 16а по плана на [населено място].
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищцата Т. Н. Г. чрез нейния пълномощник адв. П. К.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че изложените от въззивния съд мотиви за отхвърляне на предявения иск са неясни, поради което не може да се установи защо съдът намира предявеният иск за неоснователен. Съдът е кредитирал всички приети по делото съдебно-технически експертизи, които са дали заключение, че спорният имот е идентичен с част от УПИ ХVІ-1460, респ. с УПИ VІІІ- 1460, собственост на жалбоподателката, и въпреки това е направил извод, че ищцата не е доказала правото си на собственост върху него.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Нанасянето на промени в кадастралните регистри на съответното населено място има ли за последица един имот да изгуби точната си индивидуализация по начин, че да не може да бъде точно индивидуализиран. 2/ Необходима предпоставка ли е да е налице пълна идентичност между един имот и част от него /може ли да има идентичност между част и цяло/, за да бъде признато правото на собственост върху този имот и тази част от него, която с оглед промените в кадастралните регистри е получила различен планоснимачен номер. 3/ При наличие на безспорни писмени доказателства, че един недвижим имот или част от него са собственост на едно лице, явява ли се предпоставка за признаване правото на собственост този имот да не е бил обект на промени в кадастралните регистри. 4/ След като едно лице е собственик на недвижимия имот, върху част от който е нанесен друг имот, следва ли да се доказва, че е налице идентичност между целия имот и реалната част от него. 5/ Необходима предпоставка ли е за индивидуализацията на недвижимия имот е той да не е търпял промени през годините. 6/ Измененията в кадастралните регистри могат ли сами по себе си да доведат до изгубване на правото на собственост.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация С. Ф. Х. изразява становище, че не е налице соченото от жалбоподателката основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Същото становище е изразено и в отговора на касационната жалба, подаден от Столична община.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост на недвижим имот с площ 300 кв.м, за който ищцата е твърдяла, че е част от УПИ VІІІ-1460 в кв. 16 а по плана на [населено място]. Поддържала е, че УПИ VІІІ- 1460 е идентичен с недвижим имот с площ от 600 кв.м в землището на [населено място]- София, който тя е придобила по силата на договор за дарение от 1969 г. от своята баба С. Д. П., при описани в нотариалния акт граници. Дареният имот е бил част от нива от 2 дка в м.” Паници”, която прехвърлителката е получила в замяна от ТПС комисия срещу друг неин имот, включен в блок на ТКЗС. Спорът за собственост с ответниците е породен от обстоятелството, че през 1992 г. О.-Б. е възстановила на Д., С. и Й. К. в стари реални граници една нива от 1 дка в м.”Паници”, част от която попада върху имота на ищцата. През 1995 г. този имот бил продаден на ответника С. Ф. Х..
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 26, т.VІІ, дело № 1185/1957 г. С. Д. П. е призната за собственик на недвижим имот, представляващ нива от 2 дка в землището на [населено място]- София, м. „Паници”, собственост на член-кооператора Г. П., при граници: от юг- дворни места на братя В. и С. Я., от запад- черен път, от север- блок на ТКЗС и от изток- дере, който имот с протоколно решение от 20.12.1956 г. на комисията по ТПС в [населено място] й е даден в замяна срещу собствения й недвижим имот от 4.5 дка в м. ”Умни дол”, включен в блок на ТКЗС. През 1969 г. С. П. и съпругът й П. П. дарили на своята внучка Т. Н. П. 600 кв.м от този имот при описани в нотариалния акт граници, а преди това – през 1959 г., дарили 600 кв.м на своя син Х. П..
Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че за [населено място] се съхраняват два кадастрални плана- единият изработен преди 1960 г., а другият- през 1984 г. В кадастрален лист № 3 от плана от преди 1960 г. са заснети имоти пл.№ 2152, 2153 и 2154, които в разписния лист към плана са записани съответно на Т. Н. П., на С. Д. П. и на М. П. П.. Съгласно регулационен план, одобрен през 1977 г. трите имота попадат в УПИ ІV, отреден за комплексно жилищно строителство. В кадастралния план от 1984 г. имотите са заснети с пл. № 1460, записан на името на Т. П., пл.№ 448, записан на В. Н. И. и пл.№ 1459, записан на М. П. П.. През 1993 г. е одобрено частично изменение на регулационния план от 1977 г., като за имот пл. № 1460 е отреден УПИ ХVІ-1460, за имот пл.№ 448 е отреден УПИ ХVІІ- 448 и за имот пл.№ 1459 е отреден УПИ ХVІІІ-1459 в кв. 16 а. През 1993 г. на основание решение на ПК- Б. в кадастралната основа на плана е извършено попълване, като е заснет нов имот пл.№ 1460 „а”, за който е отреден УПИ ХVІ- 1460 „а”, записан на ответника Х. Ф. Х..
При тези данни настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като съществува вероятност същото да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Това е така, тъй като видно от исковата молба и уточнението към нея, спорният недвижим имот е индивидуализиран като реална част от УПИ VІІІ-1460 от кв. 16”а” по плана на [населено място], т.е. с белези по стар кадастрален и регулационен план, а не съобразно актуалния му към момента на предявяване на иска териториално-устройствен статут, в каквато насока е константната съдебна практика.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението, постановено от Софийски градски съд на 19.12.2016 г. по гр.д. № 1045/2013 г.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: