О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№186
[населено място], 13.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2214 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №1 от 05.01.2015г. по гр.д. № 961/2014г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 140 от 01.08.2014г. по гр.д. № 549/2013г. на Кнежански районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на нива с площ 38,998 дка, в м. Държавното, съставляваща имот № 005019 по плана за земеразделяне на [населено място], [община] с участието на С. С. И. с квота 24/108 ид.ч. и вместо това е постановено ново решение, с което С. И. е изключен от делбата, а на съделителите Т. П. И., Й. И. Р., С. Г. У. и В. Г. Р. са определени дялове 12/108 ид.ч. за първата и по 4/108 ид.ч. за останалите три. В останалата част, с която е допусната делба на други шест земеделски имота, първоинстанционното решение е потвърдено.
Касационната жалба е подадена от Д. С. Д. чрез пълномощника адв. Я.. Жалбата касае допускането на делбата на имотите с участието на Т. П. И., Й. И. Р., С. Г. У. и В. Г. Р., като наследници на И. П. Р.. Поддържа се неправилност на решението в посочената част поради нарушение на материалния закон. Като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК са формулирани два правни въпроса: може ли да се приложи тълкуването на понятието „последващ съпруг” дадено в Тълкувателно решение № 1/1998г. на ОСГК по отношение на съпруг на наследник, отговарящ на посочените в решението кумулативни предпоставки; имат ли право на дял от наследството наследниците на такъв последващ съпруг, след като техният наследодател няма никакъв принос за придобиването на реституираните имоти и даже не е имал никаква идея за тази собственост.
Ответниците по жалбата не са представили писмени отговори.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във фазата по допускането й. Предмет на делбата са шест земеделски недвижими имота в землището на [населено място] и една нива в землището на [населено място], правото на собственост върху които е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. Л. Т.. Наследодателят е починал 1960г. и негови наследници са съпругата му Д. Т. и трима сина – И., С. и Ц.. След смъртта на съпругата тя е наследена от същите трима сина. Синът Ц. е починал 1989г. и е наследен от съпругата си И. П. Р. и братята си И. и С.. И. Р. е починала 1990г. и нейни наследници са Т. И., Й. Р., С. У. и В. Р.. С. Л. е починал 2010г. и е наследен от децата си Ц. Д., Д. Д. и И. Д.. И. Л. е починал 2009г. и е наследен от дъщерите си Е. М. и Е. Г..
След завеждане на делото Т. И., Й. Р., С. У. и В. Р. са прехвърлили на С. С. И. притежаваните от тях общо 2/9 ид.ч. от нивата в землището на [населено място], като Т. И. е дарила своята 1/9 ид.ч., а останалите са продали своите дялове. Приобретателят е конституиран като ответник по делото, наред с прехвърлителите и делбата на този имот е допусната от първоинстанционния съд с негово участие.
Спорните въпроси, разрешени от въззивния съд са два: относно участието в делбата на наследниците на И. Р. – съпруга на сина на наследодателя Ц. и относно участието на приобретателя на нивата в [населено място] И. в делбата на този имот. Плевенски окръжен съд е приел, че С. И. не следва да участва в делбата на основание чл. 226, ал.1 ГПК и производството следва да продължи между първоначалните страни, поради което го е изключил от делбата на нивата от 38,998 дка и е постановил в делбата да участват праводателите му.
Квотите на съделителите съдът е определил въз основа на разпоредбите на Закона за наследството. По отношение наследяването на Ц. Д. Л. е приел, че делът на съпругата И. Р. е 2/3 ид.ч. от наследството /с оглед продължителността на брака/, а на братята И. и С. – по 1/3 ид.ч. За да приеме, че в делбата на имуществото на Д. Т. следва да участват наследниците на съпругата на сина Ц. Д. Л. съдът е изтъкнал, че наследодателят Д. Т. няма последваща съпруга по смисъла на чл. 9а ЗН и погрешно понятието „последващ съпруг” се отнася към съпруг на наследник на наследодателя – И. Р., която е съпруга на сина на наследодателя Ц..
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставените от касатора правни въпроси засягат приложението на разпоредбата на чл. 9а ЗН при определяне кръга на наследниците и по-конкретно на правото на наследниците на И. Р. – съпруга на наследник на наследодателя да получат дял от притежаваното от последния имущество, доколкото бракът е сключен през 1960г. – след кооперирането на земята, съпругата е починала през 1990г. – преди възстановяване на собствеността, от брака няма родени деца и съпругата няма никакъв принос за придобиване на реституираните имоти.
Разпоредбата на чл. 9а ЗН постановява, че когато към открито наследство се възстановява собственост, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака с наследодателя няма родени или осиновени деца.
Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/1998г. на ОСГК на ВКС „последващ съпруг“ по смисъла на чл.9а ЗН е този, който е сключил брак с наследодателя-собственик след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Изрично е разяснено в мотивите, че разпоредбата има предвид единствено съпруг на собственика на одържавените или обобществени имоти и не се прилага, когато се открива наследство на наследник на съпруга-собственик.
Предвид горното е видно, че изводите на въззивния съд за неприлагане на чл.9а ЗН са в съответствие с тълкувателния акт. От съществено значение е в случая, че имотите, които се възстановяват, са били собственост не на Ц. Л. /който е сключил брак след одържавяването, съпругата му е починала преди възстановяването и от брака нямат родени деца/, а на неговия баща и наследодател Д. Т.. Именно поради това при определяне наследниците на Ц. Л. – син на наследодателя, не влиза в действие специалната разпоредба на чл.9а, а кръгът наследници се определя по общото правило на чл. 9 ЗН.
Повдигнатият въпрос за липсата на принос на съпруга на наследник за придобиването на реституираните имоти е без правно значение в случая. При създаване на разпоредбата на чл. 9а ЗН законодателят е отчел единствено липсата на принос на съпруга на собственика на одържавените имоти, който е сключил брак с него след одържавяването. За необхванатите от тази специална разпоредба случаи наследяването се извършва по общите правила на закона и приносът за придобиване на имотите не е правно релевантен факт.
При горните изводи следва да се откаже достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1 от 05.01.2015г. по гр.д. № 961/2014г. на Плевенски окръжен съд по касационната жалба на Д. С. Д. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: