2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр. София, 15.04.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 1492 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Н. К. срещу определение № 40/02.02.2016 г., постановено по гр. дело № 333/2016 г. от друг тричленен състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателя срещу решение № 340/13.10.2015 г. по въззивно гр. дело № 602/2015 г. на Софийския окръжен съд (СОС) и е прекратено касационното производство по същото гр. дело на ІV-то гр. отд. на ВКС.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ІV-то гр. отд. на ВКС е установил, че с обжалваното пред него въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение по делото, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу Ц. Г. П., иск с правно основание чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на постановените, с одобрена от съда съдебна спогодба, мерки относно режима на осъществяване на лични отношения между жалбоподателя и малолетното дете на страните А. Д. К.. При така установеното, съставът на ІV-то гр. отд. на ВКС е намерил касационната жалба, подадена от жалбоподателя на 26.11.2015 г., за процесуално недопустима, тъй като производството по чл. 127, ал. 2 от СК попада сред изрично изброените в чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК (в действащата редакция – ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.) производства, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване, като съдът е съобразил и че цитираната разпоредба е приложима към разглеждания случай именно в посочената редакция, съгласно § 14 от ПЗР на ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излагат оплакване и съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че тъй като производството по делото е по иск с правна квалификация по чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК – за изменение на вече постановени мерки за лични отношения с детето, а не за първоначално определяне на такива мерки, то този иск не попадал сред изрично изброените в чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК (в действащата редакция – ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.). Поддържа се и че това изменение на процесуалния закон, с което от касационен контрол са изключени дела, които имат за предмет права на детето, противоречи на чл. 3, § 1 от Конвенцията за правата на детето (К.).
Ответницата Ц. Г. П. не е подала отговор на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
След като чрез изричното препращане към чл. 322, ал. 2 от ГПК и чл. 127, ал. 2 от СК, с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК (в действащата редакция – ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.) законодателят е изключил от касационен контрол въззивните решения, постановени по искове за първоначално определяне на мерки (режим) за лични отношения на детето с родителя, който не упражнява лично родителските права, то по аргумент за по-силното основание следва, че от касационен контрол са изключени и въззивните решения, постановени по искове за изменение на вече постановени такива мерки (режим) за лични отношения, какъвто е и предявеният в случая иск с правно основание чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК.
Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС също намира, че нито обективно е налице, соченото от жалбоподателя, противоречие на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК (в действащата редакция – ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.) с чл. 3, § 1 от К., съгласно който: „Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.“; нито такова противоречие е установено с решение на компетентния за това орган, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4, предл. 2 от КРБ – Конституционния съд.
По изложените съображения, и тъй като жалбоподателят е подал касационната си жалба след влизане в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК (в действащата редакция – ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.), то обжалваното в настоящото производство определение, с което касационната му жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по нея е прекратено, е правилно и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 40/02.02.2016 г., постановено по гр. дело № 333/2016 г. от друг тричленен състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.