O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр. София, 16.04. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1154/2019 г.
.и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7528/27.12.2018 г. на К. И. Б., приподписана от служебно назначения защитник адв. С. М., срещу определение № 768 от 29.11.2019 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 620/2018 г. за потвърждаване на определение № 278 от 23.10.2018 г. на Силистренския окръжен съд по гр.д. № 81/2018 г., с което е прекратено при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК производството по искове за обезщетение на вреди.
Иска се отмяна на обжалвания акт с довод за неправилно приложение на нормите на чл 38, изр. 2-ро и чл. 47 ГПК. Поддържа се още, че въззивният съд не е съобразил задължението на съда да оказва съдействие на страните при ненамерен на посочения в исковата молба адрес на ответника, както и при ответник с неизвестен за ищеца адрес, а именно да издаде на ищеца съдебно удостоверение за снабдяване от ГРАО с адреса на сочения като ответник. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване страната се позовава на чл. 280, ал. 2, изр.3-то ГПК- очевидна неправилност на въззивния акт.
Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о., предвид данните по делото, намира че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалването срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал.1 т. 1 ГПК въззивен съдебен акт по обективно съединени искове, единият от които с цена над 5000 лв., така допустима.
По въпроса за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобразява и намира следното:
Производството пред Силистренския окръжен съд по гр.д. № 81/2018 г. е образувано на 03.04.2019 г. по исковата молба на К. И. Б. срещу С. П. Ц., в качеството му на лице работещо в „Топлофикация София“- ЕАД за осъждане на последния да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 146 лв. и за неимуществени вреди в размер на 800000 лв. във връзка с оказан от него натиск върху магистрат, издал в полза на енергийно-отоплителното дружество изпълнителен лист срещу ищеца. В исковата молба е посочен адрес на ответника. С разпореждане от 24.08.2018 г. окръжният съд е разпоредил размяна на книжата. На обратния отрязък от съобщението за връчване на преписа от исковата молба на посочения от ищеца адрес е отбелязано, че адресът е посетен на 11.09.2018 г., а също така, допълнително, че търсеното лице по сведение на служител към дирекция „Правна“ на „Топлофикация София“- ЕАД, не работи в дружеството. С разпореждане от 17.09.2018 г. окръжният съд е дал указания на ищеца да посочи настоящ или постоянен адрес на ответника в едноседмичен срок от съобщението в противен случай, исковата молба ще бъде върната. В дадения срок Б. посочва същия адрес с твърдение, че това е адресът по месторабота на ответника и с определение № 278 от 23.10.2018г. исковата молба е върната именно заради непосочване на настоящ или постоянен адрес. От друга страна, преди това, с определение № 112 от 27.04.2018 г. окръжният съд е отказал на Б. предоставянето на правна помощ като неоправдана с оглед недопустимост на предявения иск заради разминаване между обстоятелствена част и петитум и е прекратил производството по делото. Ищецът е обжалвал това определение като с определение № 321 от 12.06.2018 г. на АС- Варна по в. ч.гр.д № 258/2018 г. въззивната инстанция приемайки, че то се обжалва само в прекратителната част, е отменил прекратяването и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.
За да потвърди разпореждането за връщане в обжалваното сега определение, съставът на апелативния съд след анализ на относимата според него фактическа обстановка, е приел, че указанията на първоинстанционния съд за посочване на настоящ или постоянен адрес за призоваване на ответника са правилни с оглед нормата чл. 38, изр. 2-ро ГПК и че след като ищецът не е изпълнил даденото указание необходимо за осъществяване на задължението на съда да връчи препис от исковата молба , то е налице хипотезата на чл. 129, ал. 2 вр чл. 127, ал.1, т. 2 ГПК.
При тези мотиви на въззивния съд налице е поддържаното основание по чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационното обжалване с оглед чл. 7, изр.2-ро ГПК установяващ задължение на съда да оказва на страните необходимото съдействие за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
По съществото на частната касационна жалба- същата е основателна. Действително, както е констатирано и в обжалваното определение, първоинстанционният съд е направил неуспешен опит да връчи препис от исковата молба на посочения от ищеца адрес на ответника. Също така след като ищецът в дадения му от съда срок посочва отново първоначално посочения адрес на ответника, то строго формално погледнато той не изпълнява дадено му от съда указание, от което зависи изпълнението на задължението на съда да осъществи размяна на книжата по делото. Но ищецът вече няма и задължение да посочва друг адрес на ответника, защото с изменението на чл. 47, ал. 3 ГПК със ЗИДГПК съгласно публикацията в ДВ бр.86/2017 г., в сила от 27.10.2017 г., така приложим за случая, за съда е въведено задължението служебно да проверява адресната регистрация на ответника, повече – служебно да проверява и местоработата му, когато същият не е намерен на посочения по делото адрес. След неуспешното връчване по адреса на местоработата на ответника, като посочен от ищеца, и събраната информация, че лицето не работи в „Топлофикация София“- ЕАД, съгласно чл. 47, ал. 3 вр ал.1, изр.4-то ГПК окръжният съд е следвало сам да провери настоящия и постоянен адрес на ответника и да разпореди връчване на единия или другия адрес. Като не е сторил това, а вместо това е възложил своето задължение на ищеца и го е санкционирал с връщане на исковата молба, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което на свой ред апелативният съд не е установил.Това налага обжалваното определение да се отмени ведно с първоинстанционното и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 768 от 29.11.2019 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 620/2018 г.
ОТМЕНЯ определение № 768 от 29.11.2019 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 620/2018 г. и определение № 278 от 23.10.2018 г. на Силистренския окръжен съд по гр.д. № 81/2018 г.
Връща делото на Силистренския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове от етапа служебна проверка на адресната регистрация на ответника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: