6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 17.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1848 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4889 от 23.ІV.2014 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия ст. юрисконсулт против решение № 475 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 7.І.2013 г., постановено по гр. дело № 1420/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 5666/19.VІ.2013 г. на СГС по гр.д. № 13881/2012 г. в обжалваната негова част: досежно осъждането на застрахователя настоящ касатор – на основание чл. 238, ал. 1 КЗ – да заплати на С. П. Р. от [населено място] застрахователно обезщетение от 26 200 лв. за настъпилата у нея трайна нетрудоспособност в размер на 100% с чужда помощ и във вр. със сключен между касатора и В. договор № 6/9.ІІ.2009 г. за застраховка „Живот” и „Злополука”, ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на завеждане на делото /4.ІV.2012 г./ и до окончателното й изплащане, а също и мораторна лихва в ръзмер на 5 493.35 лв.
Оплакванията на застрахователя касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС „със задължителни указания по приложението на закона” или, алтернативно – постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковете на Р. да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с присъждането на всички направени от д-вото разноски по делото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 749/5.ХІІ.2008 г. по т.д. № 387/08 г. на ІІ-ро т.о., Р. № 42/20.ІІ.2012 г. по гр. дело № 267/2011 г. на ІV-то г.о. и съответно Р. № 34/22.ІІ.2012 г. на ІІ-ро г.о. по гр. дело № 652/2011 г. и Р. № 24/28.І.2010 г. на І-во г.о. по гр. дело № 4744/08 г. по два правни въпроса, както следва:
1./ Допустимо ли е чрез заключение на вещо лице, прието по делото, да бъдат подменени констатациите в експертно решение на ТЕЛК?;
2./ Длъжен ли е съдът да постанови решението си въз основа на приетите от него за факти и закона, след преценка всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение?
Докато първият от тях същевременно бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид „важността за определяне обезщетения на лица с трайно намалена трудоспособност при наличието на правна уредба на медицинската експертиза като производство, в което компетентен орган издава индивидуален административен акт, който следва да се цени като официален удостоверителен документ за процента на трайно намалената трудоспособност, какви заболявания обуславят определянето му и др., за да бъде ясен процесът на доказване в гражданското производство и уеднаквено приложението му”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация С. П. Р. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивното решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство, съгласно Наредба№ 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в хипотезата на безплатно „pro bono” осъществявано процесуално представителство, а именно 1110.60 лв. Инвокиран е довод, че нито един от двата, формулирани от касатора правни въпроса, „не е предмет на формиран извод от решаващия съд”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение в атакуваната негова осъдителна част САС е приел, че правото на обезщетение се поражда при проявата на общо заболяване и освидетелстване с решение на ТЕЛК, които е следвало да бъдат факт в рамките на застрахователната година (в случая обаче, съвпадаща с календарната – бел. на ВКС), а доколкото в процесния договор № 6/9.ІІ.2009 г. се е предвиждало „диагностициране на заболяването – в смисъл на поставяне на окончателна диагноза след провеждане на необходимите клинични изследвания”, констатацията е, че такава е била поставена за първи път в епикризата с изх. № 142/9.ІІІ.2009 г. на С., а не в тази, издадена от МБАЛ „Доверие”, предписваща допълнително генетично изследване. Така решаващият извод на въззивния съд, обусловил изхода на делото е бил, че щом официалното диагностициране на заболяването на настоящата ответница по касация и последвалото решение на ТЕЛК, с което й е била определена 100% трайна нетрудоспособност, представляват „документи, издадени в една и съща застрахователна година”, налице са кумулативно установените основания за присъждане на претендираното обезщетение. Следователно нито един от двата, формулирани от застрахователя въпроси, няма естеството на такъв, който да е бил надлежно включен в предмета на спора по делото и така да е от значение за изхода по конкретното дело, като обуславящ решаващите изводи на въззивния съд в атакуваното решение. И двата въпроса имат характера на оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, но според мотивите към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.7 „Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства”. В заключение, погрешното отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При тази изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и изрично направеното от процесуалния представител на ответницата по касация искане по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, застрахователното д-во касатор ще следва да бъде осъдено да заплати адвокатски хонорар в размер на сумата от 1 110.60 лв. (хиляда сто и десет лева и шестдесет стотинки).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 475 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 17.ІІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 95/2014 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на адвокат Г. А. Б. от АК-П. СУМА в размер на 1110.60 лв. (хиляда сто и десет лева и шестдесет стотинки), представляваща дължимо възнаграждение за един неин адвокат АК-П., осъществявал безплатно ”pro bono” процесуално представителство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1848 по описа за 2014 г.