О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 18.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 281 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 12059/от 24.ХІ.2016 г. на [община], подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Б., против разпореждане (без номер) на Бургаския апелативен съд, ТК, от 19.Х.2016 г., постановено по т. д. № 164/2016 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1,, т. 2 ГПК – е била върната частна касационна жалба на тази община срещу постановеното по същото дело определение № 94/11.VІІ.2016 г. в частта му за разноските, посредством осъждането на [община] да заплати на въззиваемото [фирма]-София сума в размер на 2 846.40 лв.
Единственото оплакване на общината частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК при допуснато от състава на Бургаския апелативен съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид обстоятелството, че нейната частна жалба срещу издаденото в пр-во по чл. 248, ал. 1 ГПК определение на въззивния съд за разноски нямала характера на „касационна”, за да е било дължимо изготвянето на изложение по чл. 284, ал. 3,2 т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Бургаския апелативен съд настоящата частна жалба на [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
В процесния случай частна жалба на общината настоящ частен жалбоподател (с вх. № 9025/26.VІІІ.2016 г.) е била квалифицирана като от въззивната инстанция като „касационна” и впоследствие върната – на основанието по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК – поради това, че в дадения на подателя й срок той не е представил изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Това процедиране на Бургаския апелативен съд е неправилно /незаконосъобразно/ и затова не може да бъде споделено.
Съгласно т. 24 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта му за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Главният довод за това разрешение е бил относно това, че производството по чл. 248, ал. 1 ГПК е първоинстанционно по характера си и в такава хипотеза правомощията на ВКС са определени по чл. 274, ал. 2 – във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка от горепосочения тълкувателен акт, че още със своето ТР № 1/1.VІІ.2001 г. Общото събрание на гражданската колегия на ВКС е приело, че определението по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) следва да се третира като подлежащо на касационен контрол, тъй като по същността си този съдебен акт, изменящ решението в частта му за разноските, разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Тази хипотеза след датата 1.ІІІ.2008 г., когато е влязъл в сила сега действия процесуален кодекс, е възприета с неговия чл. 274, ал. 1, т. 2 и е относима към касационното обжалване на определенията в случаите, когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определението на първостепенния съд по чл. 248 ГПК. Когато обаче въззивната инстанция се е произнесъл по отправено към нея искане по чл. 248 ГПК, тя за първи път е разгледала въпроса за съдебно-деловодните разноски, поради което определението й ще подлежи на директен инстанционен контрол пред ВКС. Произнасянето на последния е като втора инстанция по отношение на така постановеното от въззивния съд определение по чл. 248 ГПК. Следователно, ако за първи път въззивният съд се произнася по направените по делото разноски, неговото определение ще подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а това нормативно положение изключва изискването за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната жалба пред ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение (без номер) на Бургаския апелативен съд, ТК, от 19.Х.2016 г., постановено по т. д. № 164/2016 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на въззивния съд за по-нататъшни процесуални действия по надлежното администриране на подадената от [община] ЧАСТНА ЖАЛБА с вх. № 9025/26.VІІІ.2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2