О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
[населено място], 22.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 226/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.
С определение №2809/18.09.2018г. по ч.гр.д. № 4008/2018г. на Софийски апелативен съд е оставена без уважение частна жалба на Г. К. А. срещу определение от 21.05.2018г., постановено по т.д. № 4096/2016 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по предявения от това лице иск за разваляне по съдебен ред на сключения между него и „Национален център за дизайн и реклама“ЕООД на 25.03.2010г. договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Екип 7 09“ООД.
Срещу определението е подадена частна касационна жалба от Г. К. А., в която са изложени оплаквания за неговата необоснованост, незаконосъобразност и за допуснати при постановяването му процесуални нарушения.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице срещу валиден и допустим акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 274 ал. 3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При произнасянето си ВКС констатира следното:
За да потвърди определението за прекратяване на производството по иска за разваляне на договора за прехвърляне на дружествени дялове по съдебен ред с атакуваното определение, съставът на Софийски апелативен съд е посочил,че съгласно разпоредбата на чл.87 ал.3 ЗЗД по съдебен ред подлежат на разваляне само договорите, които имат за предмет прехвърляне, учредяване, признаване или прекратяване на вещни права върху недвижими имоти. Съобразявайки императивния й характер, съдът е отрекъл възможността тя да бъде тълкувана разширително или прилагана по аналогия в частност и спрямо случаи на разваляне на договори за прехвърляне на дружествени дялове. По отношение на последните, според съда, важи общото правило за извънсъдебно разваляне, а съдебният ред е недостъпен за тях.Като неоснователен е счетен поддържания от частния жалбоподател довод, че без съдебно произнасяне правоимащият прехвърлител не би могъл да впише обратно реституирането на дяловете си, настъпващо поради обратното действие на развалянето, която неоснователност е аргументирал с това,че в този случай на вписване ще подлежи решението на Общото събрание на съдружниците, с което след развалянето правоимащият ще бъде приет обратно за съдружник с произтичащите от това промени в дружествения договор.
Съгласно чл. 278 ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
За да обоснове искането за допускане на касационното обжалване, частният касатор сочи като релевантни за изхода на делото въпросите: 1. Необходимо ли е извършването на повторна процедура по приемане на съдружник в ООД при успешно провеждане на иск за прогласяване на нищожност на договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на ООД, алтернативно при разваляне на договор за прехвърляне на дружествени дялове при условие на направено надлежно вписване в ТР на отменените обстоятелства?; 2. Представлява ли „несъществуващо обстоятелство“ по смисъла на чл.29 ал.1 предл.3 ЗТР обстоятелството на развален договор за прехвърляне на дружествени дялове?; 3. Представлява ли „несъществуващо обстоятелство“ по смисъла на чл.29 ал.1 предл.3 ЗТР обстоятелството, че със съдебно решение се прогласява нищожност на договор за прехвърляне на дружествени дялове?; 4. Какво е тълкуването на термина „обратно връщане на престацията при разваляне на договор“ в хипотезата,в която престацията представлява дружествени дялове от капитала на търговско дружество? По какъв начин фактически се уреждат последиците от установяването на нищожност по договор за прехвърляне на дружествени дялове? Какъв е редът фактически дружествените дялове, предмет на разваления/ недействителен дружествен договор да станат част от патримониума на прехвърлителя? Какъв е редът за вписването на последиците от развалянето на дружествен договор по партида на дружеството в Търговския регистър?; 5.Приравнява ли се вписването в Търговския регистър на правните последици от развалянето на договора за пхрехвърляне на дружествени дялове на обратно „връщане“ на престацията по развален договор? и 6. Каква защита следва да приеме съдружникът, който е развалил едностранно договора за прехвърляне на дружествени дялове при бездействие от страна на останалите съдружници да го приемат обратно като съдружник с решение на Общо събрание на дружеството? Може ли защитата да бъде чрез предявяването на иск срещу дружеството по смисъла на чл.71 ТЗ? В случай,че се предприеме такава защита може ли да се приеме в отношенията между съдружниците, че развалящият договора съдружник е станал обратно титуляр на дружествените дялове от момента на развалянето /с оглед квалификацията му към момента на предявяването на иска по чл.71 ТЗ?.
В допълнение към така поставените въпроси се поддържа наличие на предпоставката по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, обосновавана с наличие на съдебна практика на ВКС, разрешаваща въпросите в обратен на мотивите на обжалваното определение начин – решение №160/02.10.2013г. по т.д.№752/12г. на второ т.о. на ВКС, както и на тази по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, свързвана с твърдението, че разрешаването на въпросите е от значение за развитието на правото.
Съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението на Софийски апелативен съд до касационно обжалване. Не обосновават приложимост на общото изискване за правен въпрос, разрешен от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, нито един от поставените в писменото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси. Обжалваното пред въззивната инстанция прекратително определение е постановено в резултат на приета от съда недопустимост на иска за разваляне на договор за прехвърляне на дружествени дялове по съдебен ред. За да сподели този краен извод апелативният съд се е позовал на общото правило, установено от законодателя,че договорите подлежат на извънсъдебно разваляне, от което правило същият е предвидил като изключение упражняването на това право с конститутивен иск само по отношение на договорите, касаещи вещни права върху недвижими имоти, какъвто настоящият случай очевидно не е. Невъзможността подобен иск да бъде предявяван и по отношение на други договори е мотивирана с императивния характер на разпоредбата, непозволяващ разширително тълкуване и прилагане на аналогия /чиято приложимост още повече е изключена поради характера на упражняваното право – потестативно такова, което съществува само доколкото е предвидено изрично в закона/. Въпрос във връзка с тези решаващи изводи на съда, частният касатор не е поставил, а формулираните от него такива целят да установят реда, по който същият би могъл да защити правата си на изправна по договора страна, каквито разяснения и указания решаващият съд не дължи. Поради това изложените в допълнение съждения на въззивния съд /че на вписване в ТР ще подлежи решението на ОСС за приемането на страната за съдружник след надлежно упражненото от нея извънсъдебно право да развали договора, както и, че не споделя тезата на частния жалбоподател, че производството е прекратено и по отношение на иска за връщане на даденото, доколкото висящ е останал иск за неоснователно обогатяване, изрично приет от първоинстанционния съд за разглеждане/ не могат да бъдат квалифицирани като решаващи изводи, обуславящи релевантност на поставени във връзка с тях въпроси. Липсата на формулиран правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание да бъде отказан достъпът до касационен контрол на обжалвания от частния касатор съдебен акт без да се излагат по-нататъшни съображения за наличието на сочените в допълнение критерии за провеждане на селекцията.
Независимо от това, съставът намира и тях за необосновани. С цитираното решение на ВКС се приема,че вписването на решението за увеличаване на капитала от страна на придобилия правата върху дялове от капитала на търговско дружество по приватизационна сделка, призната впоследствие за нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, не представлява вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.498 ГПК/отм./ съотв. чл.604 от ГПК от 2007 г./,а последиците от решението по иска по чл.26 ал.1 ЗЗД относно промяната в собствеността на дяловете от капитала на ответното дружество се вписват в търговския регистър и имат действие занапред. Аргументи,обосноваващи недопустимостта на иска, влизащи в противоречие с тази установена практика на касационната инстанция, въззивният съд не е излагал, поради което предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не се разкрива като приложима в случая.
От друга страна в изложението допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е цитиран само формално, което , с оглед задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е достатъчно да бъде направен извод за наличие на сочената хипотеза.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2809/18.09.2018г., постановено по ч.гр.д. № 4008/2018г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.