О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 22.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3212/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 181 от 20.05.2019 г. по в.гр.д. № 183/2019 г. на Русенския окръжен съд е отменено решение № 818 от 17.05.2018 г. по гр.д. № 15863/2018 г., поправено с решение № 169 от 04.02.2019 г. по гр.д. № 9027/2017 г. на Русенския районен съд, и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от М. Н. Д. искове както следва:
– против И. С. Д. и Т. С. П. искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищцата по отношение на ? ид. част от апартамент в [населено място], пл. ”О.” № 22, бл. ”Б.”, вх. Б, ет.6;
– иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК против И. С. Д. за установяване, че на основание трансформация на лично имущество ищцата М. Н. Д. е собственик на посочената ? ид. част от описания имот;
– иск с правно основание чл. 33 ЗС за изкупуване на собствената на ответника И. С. Д. ? ид. част от описания недвижим имот от купувача И. В. В.;
-иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника И. В. В. да й предаде владението върху собствената й ? ид. част от описания недвижим имот.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано изцяло с касационна жалба от ищцата М. Н. Д. чрез нейния пълномощник адв. Б. К.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че съдът служебно се е занимал с въпроса за валидността на договора за продажба, от който тя черпи права, и е приел, че същият е нищожен на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД като сключен от представител извън обема на представителната му власт, без представляваната страна – ответницата Т. П. да е се е позовала на тази нищожност в срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба. Счита, че въззивният съд е разширил произнасянето си извън рамките, очертани с разпоредбата на чл. 269 ГПК, тъй като е преценявал правилността на първоинстанционното решение извън наведените с въззивната жалба оплаквания. На следващо място е направил необоснован извод, че сключената от пълномощника сделка е извън обема на учредената му представителна власт, като е придал на съдържанието на пълномощното значение, което то няма.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се обосновава с наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1/ Какъв е видът на договор, сключен от пълномощник без представителна власт или при превишаване на нейните предели, в хипотезата на чл. 42, ал.2 ЗЗД. Когато в рамките на съдебен процес, иницииран във връзка с предявен срещу мнимо представлявания установителен иск за собственост от лицето, сключило договора с мнимия представител, мнимо представляваният пропусне да направи правоизключващо възражение по чл. 42 ЗЗД в срока по чл. 131 ГПК, счита ли се, че е настъпил ефекта на потвърждаване на сделката. 2/ По кои въпроси въззивният съд може да извършва служебна проверка и по кои е ограничен от посоченото във въззивната жалба. По кои въпроси, свързани с правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е длъжен да се произнесе служебно при липса на подобно оплакване във въззивната жалба. Когато въззивният съд е длъжен да следи служебно за интересите на някоя от страните в процеса, длъжен ли е също така служебно да събере доказателства относно правнорелевантните факти.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация И. В. В. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка по същество.
В същия смисъл е и становището, изразено в писмения отговор от ответниците по касация И. С. Д. и Т. С. П..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено и не е било спорно между страните, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № .., т…., дело № … от 27.08.1997 г. П. Т. и съпругът й С. Т. дарили на своите деца И. С. Д. и Т. С. П. при равни права – по 1/2 ид. част, собствения си недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], пл. ”О.” № 22, бл. ”Б.”, вх. Б, ет.6. С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 03.09.1999 г. Т. П. упълномощила своя брат И. Д. да я представлява при продажба на собствената й ? ид. част от този имот за цена по предварително споразумение, както и да го продаде сам на себе си единствено и само след смъртта на живеещите в него техни родители П. и С. Т.. С. Т. е починал на 11.11.2006 г., а П. Т. – 11.04.2016 г. Установено е по делото, че до смъртта си те са живеели в процесното жилище.
С договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № .., т…., дело № … от 12.05.2000 г., легитимирайки се като пълномощник на Т. П. с посоченото по- горе пълномощно, И. Д. продал на М. Н. Д. собствената на упълномощителката ? ид. част.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че тази сделка е нищожна като сключена от лице без представителна власт. Продажбата е извършена приживе на родителите, при изрично изявена воля на упълномощителката за разпореждане със собствената й идеална част само и единствено след тяхната смърт. Приел е, че като сключена от лице без представителна власт, сделката е висящо недействителна и не поражда правно действие до момента на потвърждаването й от представляваната страна. Тъй като такова потвърждаване във формата на чл. 42, ал.2 ЗЗД не е направено, напротив – през 2017 г. целият имот, включително и притежаваната от Т. П. 1/2 ид. част е прехвърлен на трето лице – ответникът И. В., съдът е приел, че висящата недействителност се е трансформирала в окончателна, договорът не е породил вещно-правно действие и въз основа на него ищцата- жалбоподател в настоящото производство, не се легитимира като собственик на ? ид. част.
Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни и процесуалноправни въпроси са предпоставени от твърдението на жалбоподателката, че в случая ответницата Т. П., от името на която е сключен договорът за продажба на ? ид. част, не се е позовала на недействителност на договора по чл. 42 ЗЗД в преклузивния срок по чл. 133 във вр. с чл. 131 ГПК. Това твърдение се опровергава данните по делото – видно от отговора на исковата молба ответницата Т. П. изрично е направила възражение, че договорът е недействителен на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД, тъй като е сключен без представителна власт. В подадената от ответниците И. Д. и Т. П. въззивна жалба изрично е направено оплакване за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че пълномощникът е действал в обема на учредената му представителна власт. Предвид изложеното, не се установява въззивният съд да се е произнесъл служебно по незаявено в срока по чл. 131 ГПК възражение на представляваното лице за недействителност на договора за продажба поради липса на представителна власт, или извън въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради което не може да се приеме, че е процедирал в нарушение на постановките на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС или на ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените въпроси, като несъобразени с конкретно извършените от съда и страните процесуални действия по настоящото дело, не могат да обосноват достъп до касационно обжалване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 181 от 20.05.2019 г. по в.гр.д. № 183/2019 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: