О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 23.03.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2388/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 1371 от 30.06.2016 г. по т. д. № 2166/2016г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски окръжен съд решение № 84 от 09.02.2016г. по гр. д. № 281/2015 г. за отхвърляне на предявените от банката-касатор срещу [фирма], Д. Г. В. и Г. Д. Г. искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане на банката към ответниците, произтичащо от договор за кредит от 18.06.2008 г. и анексите към него, в размер на сумата 29 697.40 евро, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 82/2014 г. на Районен съд – Елин Пелин.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на процесуалните правила. Изразено е несъгласие с извода на решаващия състав, че от представените по делото три известия за доставяне на [фирма] от 03.01.2014 г., от 09.01.2014 г. и от 19.01.2014 г. не може да се счете за доказано уведомяването на ответниците за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем. Според касатора, въззивният съд се е произнесъл по въпроса за съдържанието на получените от ответниците писма, без то да е било оспорено с отговора на исковата молба и без истинността на тези документи да е била оспорена в срока по чл. 193 ГПК. Релевира оплакване и за допуснато нарушение от първоинстанционния съд във връзка с изготвянето на доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест между страните, което не е отстранено от въззивната инстанция, независимо от изложеното във въззивната жалба оплакване в тази насока. С оглед на това, като противоречащ на процесуалните правила определя и отказът на Софийски апелативен съд да приеме представеното с въззивната жалба ново доказателство – справка изх. № 17-00-68-1 от 02.12.2015 г., издадена от [фирма].
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че поради липсата на формирана съдебна практика, „от значение за развитието на правото” се явяват обуславящите, според него, изхода на делото въпроси: „1. В тежест на ищеца ли е доказването на съдържанието на пощенска пратка за обявяване на задължение по банков кредит за предсрочно изискуемо, изпратена чрез [фирма], удостоверено чрез изписване на изходящия номер на съдържимото се в нея писмо на известието за доставяне, при липса на оспорване от насрещната страна по този факт и налични по делото писмени доказателства за получаването й от насрещната страна; 2. Годно доказателство за съдържанието на пратката ли е изписването на изходящия номер на писмото върху известието за доставяне, ако върху него има поставен номер на пощенския служител, връчил пратката, или пощенско клеймо на пощенската станция, приела пратката”.
Ответниците по касация – [фирма], Д. Г. В. и Г. Д. Г. – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане на банката към [фирма], Д. Г. В. и Г. Д. Г. в размер на сумата 29 697.40 евро, произтичащо от договор за кредит от 18.06.2008 г. и анексите към него, въззивният съд е счел, че за посочената сума не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като не е доказано, че уведомлението на банката за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем е достигнало до ответниците-нейни длъжници. За разлика от първата инстанция, Софийски апелативен съд е приел, че по делото са представени както писмото на [фирма] за предсрочна изискуемост на кредита, така и трите известия от 03.01.2014 г., 09.01.2014 г. и 19.01.2014 г., с които то е изпратено до ответниците чрез [фирма]. С оглед обаче съдържанието на известията, решаващият състав е преценил, че от него не може да се направи извод за изпращане именно на уведомлението, тъй като изходящият номер на същото (№ 841/27.12.2013 г.) е изписан напречно извън границите на документа, без да е съпроводен от положен подпис на служител на пощенския оператор и положен щемпел с датата и името на съответната пощенска станция.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване за допускане на касационно обжалване, доколкото решаването им е предпоставено от обсъждането на доказателствата по делото, а съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Освен това, въпросите съдържат твърдението на самата страна, че процесните известия удостоверяват изпращането на писмо изх. № 841/27.12.2013 г., което становище не е възприето от въззивната инстанция. Решаващият състав не е отрекъл факта, че номерът на писмото е изписан в известието, но е преценил, че той не е част от неговото съдържание, тъй като е извън очертанията му. Това е преценка на конкретно писмено доказателство, която е в изключителната правораздавателна компетентност на въззивния съд и проверката за нейната обоснованост е предмет на самия касационен контрол, но не може да бъде релевирана едновременно като основание за допускането му.
Отделно от изложеното, следва да се отбележи, че напълно достатъчно за недопускане на касационното обжалване е и обстоятелството, че единственото поддържано от касатора основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – не е заявено надлежно. В т. 4 на цитирания по-горе тълкувателен акт е посочено, че точното прилагане на закона и за развитието на правото формират общо основание за допускане на касационното обжалване. В случая, обаче, твърдейки, че поставените въпроси са „от значение за развитието на правото”, касаторът поддържа наличие само на една от тези две кумулативно изискуеми предпоставки.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1371 от 30.06.2016 г. по т. д. № 2166/2016г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: