О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 23.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3605 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Б. П. против решение № 767/19.12.2012г. по гр.д.№ 1100/2012г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 6 от 08.06.2012г. по гр.д.№ 89/2010г. на РС-Бяла в частта, с която е отхвърлен отрицателият установителен иск за собственост предявен от Г. К. Д., Ц. М. П., Б. А. П., И. П. И., Л. П. И., А. И. П., починал, починал на 02.02.2013г. заместен от наследника си М. А. И., който участва и на лично основание. М. Я. Ц., А. С. Д., и А. С. П. да се признае за установено, че касаторът не е собственик на 2240/5400 ид.ч. от четири недвижими имота по плана за земеразделяне в землището на [населено място], [община], област Р. както следва: имот 004054 с площ 9,718 дка. – нива в м. „Горен пендикуряк”, имот № 036032 с площ 1,425 дка – овощна градина, шеста категория м. „Д. баир” и имот 004021 с площ 53,100 дка – нива четвърта категория м. „Казани” и вместо това е уважен иска за тези три имота. Като последица от това е отменен констативен н.а. № 78,т.11/2009г. до размер 2240/5400 ид.ч. от описаните три имота. Обезсилено е решението в частта, с която съдът е отхвърлил същия иск за 2240/5400 ид.ч. от имот 011011 с площ 32,377 ид.ч.- нива пета категория в м. „Долен пендикуряк” по плана за земеразделяне в землището на [населено място], [община], област Р. и е прекратено производството по отношение иска за този имот. Касаторът е осъден да плати на ищците деловодни разноски в размер на 1789 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за нищожност на решението поради това, че иска е предявен от не надлежно упълномощен адвокат и за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани два въпроса: 1. за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, когато ищецът може да предяви положителен установителен иск за правата си и 2. прекъсва ли се владението на сънаследник със сключване на договор за аренда от друг сънаследник.
Ответниците по касация оспорват допускането до касация поради това, че възивното решение е съобразено със съдебната практика, която цитират.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени допустимостта на касационното производство, намира следното:
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, но е недопустима защото е подадена против въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване поради следното:
Предмет на обективно и субективно съединените искове за собственост, предявени при действието на новия ГПК – на 26.01.2010г. са 2240/5400 ид.ч. от четири недвижими имота по плана за земеразделяне в землището на [населено място], [община], област Р. както следва: имот 004054 с площ 9,718 дка. – нива в м. „Горен пендикуряк”, имот № 036032 с площ 1,425 дка – овощна градина шеста категория м. „Д. баир”, имот 004021 с площ 53,100 дка – нива четвърта категория м. „Казани” и имот 011011 с площ 32,377 ид.ч.- нива пета категория в м. „Долен пендикуряк”. Цената на иска за всеки от имотите е данъчната оценка на претендираната идеална част от него, съгласно чл.69 от ГПК. Това е стойността на спорното право. Само ако няма данъчната оценка, цената на иска е пазарната оценка на вещното право. На л. 117-120 от делото на РС са приложени данъчни оценки на четирите имота. Те са както следва: за имот 004054 с площ 9,718 дка. – нива в м. „Горен пендикуряк” – 761 лв., за имот № 036032 с площ 1,425 дка – овощна граадина шеста категория м. „Д. баир” – 199 лв., имот 004021 с площ 53,100 дка – нива четвърта категория м. „Казани” – 4794,90 лв. и имот 011011 с площ 32,377 ид.ч. нива пета категория в м. „Долен пендикуряк” – 2538,40 лв. Данъчната оценка на всеки от имотите е под 5 000 лв. Общата данъчна оценка е 8294,20 лв. Предмет на исковете за собственост са 2240/5400 ид.ч. от четири недвижими имота на обща стойност 3440,55 лв.
Съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Тъй като цената на предявения иск за всеки от имотите е под 5 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Под 5000 лв. е и общата цена на претендираната част от четирите имота. Тъй като по делото е приложена данъчна оценка, т.е. за имотите е налице такава, цената на иска, съгласно чл.69 ГПК се определя от нея, а не приложената по делото пазарна цена.
По изложените съображения касационната жалба е подадена при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК, е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Ответниците по касация претендират разноски за изготвяне на отговора, прилагат списък на разноските за всеки от тях – по 100 лв. и доказателства – договор за правна помощ, приложени по ч. гр.д.№ 3604/2013г. на ВКС І гр.о., които следва да им се присъдят на основание чл. 78, ал.4 във вр. с чл. 81 ГПК. На М. А. И. следва да се присъдят само сто лева, тъй като наследодателят му А. И. е починал преди подаване на касационната жалба, а той участва в производството и на лично основание.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба № 2511/27.02.2013г. подадена от П. Б. П. против въззивно решение № 767/19.12.2012г. по гр.д.№ 1100/2012г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Б. П. да заплати на Г. К. Д., Ц. М. П., Б. А. П., И. П. И., Л. П. И., М. А. И.. М. Я. Ц., А. С. Д., и А. С. П. по 100 лв. на всеки за производството по касационно обжалване.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: