2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 186
София, 24.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 11 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 777-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. П. от г.Русе срещу въззивното решение от 7.04.10г. по т.д.№ 21/10г. на ОС-г.Русе, с което е оставено в сила решението от 18.11.09г. по г.д.№4316/08г. на РС-г.Русе. С последното е осъден касатора да заплати на [фирма]-г.Русе сумата 2500 лв., представляваща половината от договорената неустойка по договор за посредничество от 15.01.08г. за покупка на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1т.2 и т.3 ГПК основания.
Поддържа се, че съдът неправилно и в противоречие с практиката на ВС и ВКС се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, формулирани от жалбоподателя така:
– може ли доверителя по договора за посредничество да черпи права ако е неизправна страна
– може ли да се намалява уговорената между страните неустойка поради прекомерност по двустранен договор, по който една от страните не е търговец
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи иска въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че ответника по иска П. Т. П. от г.Русе-касатор в настоящето производство е неизправна страна по договора за посредничество, тъй като със своето поведение е нарушил задълженията си предвидени в чл.2 и чл.6 от договора и е сключил пряк договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот с неговите собственици без посредничеството на [фирма]-г.Русе и без да заплати на последния възнаграждението по чл.7 от договора. Обуславящия изхода на делото въпрос в конкретния случай е може ли да се намалява поради прекомерност уговорената между страните неустойка по един двустранен договор, какъвто е процесния.
ВКС-ТК намира, че в конкретния случай забраната, установена в чл.309 ТЗ е неприложима, тъй като процесния договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 15.01.2008 г. не е сключен между търговци. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР№1/15.06.2009г. по т.д.№1/09г. на ОСТК на ВКС.
От данните по делото се установява конкурсна вина на страните по договора защото:
-довереника не е изпълнил точно задълженията си, предвидени в чл.4, р.ІІІ от договора, предвид учредената съсобственост на продавания недвижим имот
-доверителят е пристъпил към директно договаряне без да уведоми за това довереника, с което е нарушил чл.2, р.ІІ от договора
Ето защо с оглед правилото на чл.83 ал.1 предл.1-во ЗЗД правилно е ангажирана отговорността за касатора-доверител по договора за 50% от размера на неустойката, уговорена в чл.8, р.V от договора.
Изложеното позволява да се обобщи, че не е налице соченото в касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не е налице неяснота на разпоредбите на чл.92 ЗЗД и чл.309 ТЗ, обстоятелство което предпоставя липса на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 7.04.10г. по т.д.№ 21/10г. на ОС-г.Русе, с което е оставено в сила решението от 18.11.09г. по г.д.№4316/08г. на РС-г.Русе.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 7.04.10г. по т.д.№ 21/10г. на ОС-г.Русе, с което е оставено в сила решението от 18.11.09г. по г.д.№4316/08г. на РС-г.Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: