O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 24.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдия Томов ч. гр. дело № 506 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Образувано е по частна жалба на Г. А. А., действаща чрез настойника си В. Д. Николаева, представлявана от адв. З. П., срещу определение № 4 от 03.01.2019 г. по гр.д. № 4559/2018 г на ВКС, IV- то г.о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение.
С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил молбата без разглеждане с мотива, че и за двете наведени основания по чл. 303, ал.1, т. 1 и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК сроковете по чл. 305, ал.1 , т. 1 и чл. 305, ал.1, т. 5 ГПК, към датата на подаване на молбата за отмяна са изтекли, броени от датата на влизане в сила на решението за поставяне на молителката под пълно запрещение,а именно от 27.11.2017г.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Поддържа се , че узнаването от страна на временния попечител на новото обстоятелство или на решението, чиято отмяна се иска,не следва да е момента, от който да тече срокът по чл. 305 ГПК, тъй като с влизане в сила на решението за поставяне под пълно запрещение страната е недееспособна процесуалноправно, а временният попечител е представител само в материалноправен смисъл,не и в процесуален такъв.
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу преграждащ спрямо производството по отмяна съдебен акт и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
По делото е установено,че с молба вх №5906/13.06.2018 г.Г. А. А.,чрез В. Д. Николаева, е поискала отмяна на решение № 147 от 25.07.2016 г. на Върховния касационен съд по гр.д. № 645/2016 г.,с което, след отмяна на въззивното решение, е отхвърлен предявеният иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване спрямо нея на недействителността на извършено дарение. В молбата за отмяна, подадена от В. Николаева в качеството й на временен попечител е изтъкнато, че ищцата към момента на завеждането на делото и по време на висящността му е страдала от старческо слабоумие , била е фактически трайно неспособна да разбира и ръководи постъпките си, но поставянето й под пълно запрещение е било извършено след постановяване на решението,чиято отмяна е поискана. Изложените фактически твърдения са по основанията за отмяна на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК–ново обстоятелство от съществено значение за делото и по чл. 303, ал. 1, .5 ГПК- нарушено право на участие. Искът по чл.336,ал.1 ГПК също е бил предявен от В. Д. Николаева ,след влизане в сила на окончателното решение по отменитения иск , като към датата 25.07.2916г ищцата е дееспособна . Решение № 147 от 25.07.2016 г. на Върховния касационен съд по гр.д. № 645/2016 г., чиято отмяна е поискана,е влязло в сила на датата , на която е постановено. Решение № 227 от 17.10.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 315 /2017 г. за поставяне под пълно запрещение на Г. А. А. е връчено на назначения със съдебното решение временен попечител В. Д. Николаева на 27.10.2017г.
Тримесечният преклузивен срок за подаване на молбата за отмяна по основанието по чл. 303, ал.1,т. 1 ГПК тече от датата на узнаване от страната на новото обстоятелство. За основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечният срок тече от датата на узнаване от страната на решението,чиято отмяна се иска. Участието на страната в делото ,както и узнаването му като процесуален факт ,настъпил по време , когато страната е дееспособна,поначало не може да се свързва с последващо дело , в резултат на което е било постановено пълно запращение. В молбата за отмяна не са изложени факти кога е назначен настойникът на молителката, нито може да се приеме, че страната – ответник по иска предявен съгласно чл. 336, ал.1 ГПК и уважен от съда с поставянето й под пълно запрещение , узнава за този факт едва след назначаването на настойника – с оглед срока по чл. 305,ал.1 т.1 ,или т.5 ГПК.Съставът на ВКС, ІV г.о е посочил,че дори срокът да тече от датата на влизане в сила на решението за поставяне под пълно запрещение( тъй като решението е сочено като ново обстоятелство) той е пропуснат. И при двете наведени основания за отмяна,на влязлото в сила решение по запрещението е могла да се позове и назначената за временен попечител. Вярно е,че временнният попечител не разполага с процесуална представителна власт,но като овластен да се грижи за работите на лицето той може да иска от съда да назначи особен представител на напълно запретената по чл.29,ал.2 ГПК, за да може предприето процесуално действие да произведе валидно ефект .
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Предвид изложеното,Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4 от 03.01.2019 г. на ВКС, IV- то г.о. по гр.д. № 4559/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: