О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр. София, 27.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2764/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. Т. М. от [населено място] срещу решение № 147 от 28.07.2017 г., постановено по в. гр. д. № 570/2016 г. на Апелативен съд – П.. С посоченото решение е потвърдено решение № 94 от 28.07.2017 г. по гр. д. № 256/2015 г. на Окръжен съд – Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от Ч. Т. М. против МБАЛ [фирма] иск за установяване, че Ч. М. не дължи на МБАЛ [фирма] сумата 26 000 лв. – част от вземане за сумата 291 186.44 лв., за която ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнително дело № 5/2014 г. по описа на ЧСИ М. О. с рег. № 758 с постановление /без дата/ на основание чл.429, ал.1 ГПК вр. чл.45 и чл.54 ЗЗД по отношение на неплатилия солидарен длъжник Ч. М. и представлява останалата Ѕ част от дълга по изпълнителното дело.
В касационната жалба се сочат основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения иск е необоснован и формиран в противоречие с доказателствата по делото. Навежда оплакване, че съдът е постановил решението си при съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не е изследвал вътрешните отношения между солидарните длъжници и конкретно – пропуска на ответното дружество едновременно с плащането по изпълнителното дело да се позове на суброгация по отношение на целия дълг, и не е изложил мотиви във връзка с приложението на чл.127 ЗЗД и чл.54 ЗЗД. Излага и доводи за нарушение на материалния закон – чл.127 ЗЗД и чл.54 ЗЗД, при разрешаване на спора за разпределяне на отговорността във вътрешните отношения между солидарните длъжници в случай на пропуск от страна на платилия длъжник да се позове на суброгация едновременно с плащането във все още висящ процес.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор на касационната жалба от ответника по касация МБАЛ [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.47/2009 г./, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Окръжен съд – Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от Ч. Т. М. против МБАЛ [фирма] отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 26 000 лв. – част от вземане за сумата 291 186.44 лв., за която ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнително дело № 5/2014 г. на ЧСИ М. О. с рег. № 758 по отношение на неплатилия солидарен длъжник Ч. М. и представлява останалата Ѕ част от дълга по изпълнителното дело, Апелативен съд – П. е споделил крайния извод на първоинстанционния съд, че искът е неоснователен, тъй като ищецът дължи на ответника сумата, предмет на изпълнителното дело.
Въззивният съд е възприел установената от първата инстанция фактическа обстановка като е акцентирал върху обстоятелствата, че с влязло в сила съдебно решение ищецът и ответникът са осъдени солидарно да заплатят на трето лице сумата 400 000 лв.; в хода на образуваното изпълнително дело ответникът е заплатил на третото лице – взискател целия дълг, ведно с лихви и разноски – общо 582 372.88 лв., и на основание чл.429, ал.1 ГПК се е суброгирал в правата на взискателя срещу ищеца – солидарен длъжник; ищецът е заплатил на ответника доброволно част от дълга по изпълнителното дело до размер на 100 000 лв. Съобразявайки посочените обстоятелства, въззивният съд е формирал извод, че „оставащата дължима сума е повече от 26 000 лв.”, т. е. от сумата, за която е предявен частичният отрицателен установителен иск, и с оглед на това е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска. В мотивите към въззивното решение липсва обсъждане и произнасяне по възраженията и доводите във въззивната жалба на ищеца, свързани с приложението на чл.127 във вр. с чл.54 ЗЗД във вътрешните отношения между солидарните длъжници и последиците от пропуска на ответника да се позове на суброгация в правата на взискателя за цялото вземане, а не само за Ѕ част от него, след извършеното в хода на изпълнителното дело плащане.
По допускане на касационното обжалване :
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото материалноправния въпрос за приложението на чл.127, ал.1 ЗЗД относно обема на солидарната отговорност на длъжниците и процесуалноправните въпроси за съдържанието на мотивите на въззивното решение и за начина, по който се извършва препращане по чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, съответно за задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи във въззивната жалба. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като се твърди, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика в решение № 211/23.07.2012 г. по гр. д. № 177/2011 г. на ВКС, ІV г. о., а другите два въпроса – в противоречие със задължителната практика в решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 271/08.02.2017 г. по гр. д. № 1368/2016 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на ВКС, ІV г. о.
Първият въпрос от изложението е относим към спорния предмет на делото, но не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е мотивирал отхвърлянето на предявения като частичен отрицателен установителен иск единствено с извода, че вземането, за което е образувано изпълнителното производство срещу двамата солидарни длъжници, е в по-голям размер от сумата, чиято дължимост се отрича с иска. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд изобщо не е обсъждал как следва да се разпредели отговорността за общия дълг във вътрешните отношения между ищеца и ответника в качеството им на солидарни длъжници и дали ищецът е отговорен за целия дълг или само за част от него. В мотивите към решението няма препращане към правните изводи на първоинстанционния съд, че солидарната отговорност на ответника към третото лице произтича от чл.49 ЗЗД, но с оглед на вътрешните му отношения с ищеца – негов служител, той не е задължен към последния за част от присъдената в полза на третото лице сума. Поради липсата на препращане не може да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по поставения въпрос и че е дал самостоятелно разрешение на въпроса в смисъл, обусловил изхода на делото. След като въззивният съд не се е произнасял по формулирания от касатора материалноправен въпрос и не е формирал правни изводи във връзка с него, въпросът не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и не се налага обсъждане на поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Процесуалноправните въпроси за съдържанието на мотивите към въззивното решение и за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички доводи във въззивната жалба, с която е сезиран, е значим за изхода на делото и отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Мотивите към обжалваното решение се изчерпват с констатации за фактите по делото и не съдържат самостоятелни правни изводи на въззивния съд по съществото на спора, както и изводи по отношение на въведените с въззивната жалба оплаквания и доводи, с които ищецът /сега касатор/ е аргументирал основателността на иска си. Като не е изложил самостоятелни изводи по съществото на спора и не е обсъдил доводите във въззивната жалба, въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС по поставените процесуалноправни въпроси, част от която е обективирана в посочените от касатора решения по чл.290 ГПК. Констатираното отклонение предпоставя допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147 от 28.07.2017 г., постановено по в. гр. д. № 570/2016 г. на Апелативен съд – П..
УКАЗВА на касатора Ч. Т. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, ап.11, в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 520 лв. /петстотин и двадесет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :