Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 27.03. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Анжелина Христова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1314 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Г. Г., действаща лично за себе си и като майка и законна представителка на малолетните си деца Н. Г. К. и М. Г. К., от непълнолетните Г. Г. К. и К. Г. К., действащи лично и със съгласието на майка си П. Г., от И. Г. К., Л. Г. К. и К. Г. К. срещу тази част от Решение № 109 от 10.12.2018 год. по гр.д.№ 232/2018 год. с която Бургаският апелативен съд е потвърдил в отхвърлителната му част за претендирани неимуществени вреди Решение № 239/13.07.2018 год. по гр.д.№ 333/2017 год. на Бургаския окръжен съд.
В частта с която претенциите им за имуществени и неимуществени вреди са били уважени, като необжалвано от ответника по иска Застрахователна компания „Лев Инс”АД, въззивното решение е влязло в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК.
Ответникът по касация ЗК”Лев Инс”АД не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК. Няма искане за присъждане на разноски.
Г. С. К. – баща на ищците Н., М. Г., К. Г. К., И. и Л. Г. К., фактически съжител на ищцата П. Г. (която е и майка на децата му) и син на К. К. е починал на 28.02.2017 год. в резултат на пътно-транспортно произшествие. Г. К. е бил пътник в лек автомобил „Мерцедес” мод. „С-180” с водач С. К. (негов пълнолетен син). Автомобилът е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗК”Лев Инс”АД, поради това увредените лица са предявили пряк иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ срещу застрахователя. Предявените претенции са за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 180000 лв. за всеки един от малолетните и непълнолетните низходящи и по 150000 лв. за пълнолетните низходящи, майката и фактическата съпруга на починалия Г. К.. Претендирани са и имуществени вреди за малолетните и непълнолетните ищци, съизмерими с пропуснатите ползи от неполучаването на издръжка от техния баща и наследодател до навършването на пълнолетие.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер. Позовал се е на неспазена процедура по доброволното уреждане на спора, предхождаща исковото производство, както и на чл.51 ал.2 ЗЗД поради това, че К. не е бил с поставен предпазен колан. Оспорил е началната дата на дължимостта на лихвата и доказаността на претенциите за издръжка.
Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД с оглед естеството на получените травми и това, че при този механизъм на ПТП (страничен удар в спрял товарен автомобил) поставеният предпазен колан би бил без значение. Присъдил е обезщетения за неимуществени вреди по 80000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва от датата по чл.405 КЗ, а именно 03.07.2017 год. Отхвърлил е претенциите за имуществени вреди
БАС е бил сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора. Съставът на въззивния съд също е счел, че справедливия размер за обезщетяване на неимуществените вреди на ищците е този, който е приел Бургаски окръжен съд. Поради това е потвърдил първоинстанционния акт в тази му част. Счел е за частично основателни субективно съединените претенции за имуществени вреди, поради което на Н. К. е присъдил имуществени вреди в размер на 9315 лв., на М. К. – 13455 лв., на Г. К. 6095 лв. и на К. К. 2990 лв. Счел е, че законната лихва върху присъдените обезщетения тече, считано от датата на смъртта на наследодателя 28.02.2017 год. по правилото на чл.84 ал.3 ЗЗД. С допълнително определение е присъдил разноски.
Както бе посочено по-горе, като необжалвано от застрахователя, решението на БАС е влязло в сила в частта с която исковете са уважени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с свързва с противоречие с практиката на ВКС спрямо справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди, като тезата за противоречие е по следните формулирани въпроси: „1/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени ясни мотиви в постановеното от него решение при определяне размера на справедливо обезщетените за неимуществени вреди, а е достатъчно да се изложи, че размера съответства на съдебната практика? В последния случай следва ли в решението си БАС да изложи конкретната съдебна практика в която са разгледани идентичен казус вкл. датата на настъпване на събитието, броя на пострадалите лица, близостта на пострадалите лица и ищците? Релевантно ли е като основен критерий при определяне размера на обезщетението, да се придава на съдебната практика, без същата да се сочи и конкретизира?; 2/ Трябва ли обезщетението, постановено от въззивния съд, да е мотивирано с конкретни, обективно установени факти от значение за определяне размера hi обезщетението?; 3/ Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и кои са основните критериите, съобразими при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на пряк иск, предявен срещу застрахователя? Следва ли продължилото месец лечение преди настъпване на смъртта да се изведе като критерии при определяне на обезщетението?; 4/ Релевантни ли са за определяне на обезщетението, лимитите на застраховане,съгласно пар. 27 ал.1 ПЗР на КЗ/ отм./ и обществено – икономическите и социални условия в страната? Нарушен ли е материалния закон, когато съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя, като критерий за определяне размера на обезщетението?; 5/ Нарушен ли е принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, като не са съобразени задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/1968 год. – не са посочени, отчетени, съобразени, не са съпоставени действително търпимите вреди със задължителните критерии и съотнесени към едновременната смърт на двете деца от значение за размера на обезщетението?; 6/ При множество ищци – увредени лица от смъртта претърпелия ПТП следва ли съдът да изложи за всеки от ищците анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД, с действително търпимите морални вреди и всички факти, от значение в тази връзка — отношението на разлика? Следва ли да бъде отчетен като критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди – възрастна на ищците и конкретно непълнолетните и малолетни деца?; 7 / Нарушен ли е материалния закон, след като съдът не отчита начина на настъпване на увреждането, а именно: неочаквано, при несвоевременна смърт, по особено мъчителен и жесток начин?; 8/ Необходимо ли е да се изложат мотиви при потвърждаване на решението на БОС по отношение на размера за неимуществените вреди и липсата на такива мотиви съставлява ли нарушение на процесуалния закон?; 9/ Нарушен ли е принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, като не са съобразени специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства – различната възраст на всеки от ищците, различните душевни преживявания, различните отношения между загиналия и всеки от ищците?“.
Позоваването е съдебни актове, съдържащи произнасяне по справедливия размер на обезщетения за неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следното:
Преди всичко, съдебният състав не счита, че посочените въпроси отговарят на селективните критерии за правни такива, въведени с т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. Те се свеждат до твърдение за неправилна преценка от страна на въззивния съд при определяне размера на обезщетението, като критерият по чл.52 ЗЗД следва да има за отправна точка лимитите на застрахователна защита. Не покрива критерия на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК и произнасянето по сходни казуси. Във всеки отделен случай съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело. Не е налице противоречие с цитираната практика за значението на нивата на застрахователните покрития (лимитите) при прилагането на критерия за справедливост. Многократно е имал случай да посочи ВКС, че лимитът на застрахователно покритие не се определя на базата само на едно застрахователно събитие, а покрива отговорността на водача за целия период на застраховката и неопределен брой застрахователни събития. Т.е. пряка, решаваща връзка на размера на лимитите със справедливия размер на обезщетението за всяко отделно застрахователно събитие липсва.
Решението на БАС не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Основанието по чл.280 ал.2 ГПК не припокрива (не е идентично) с основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. За да е налице очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице. Трябва да е налице необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението на БАС, поради което и тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол също не е налице.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 109 от 10.12.2018 год. по гр.д.№ 232/2018 год. на Бургаският апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.