О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр. София, 28.10.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3788 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частните касационни жалби на Е. К. Б., В. К. Г., С. Е. М. и Р. И. А., чрез пълномощника им адв. С. В.-Г. от САК, и от А. П. С., Т. Г. П., Д. Г. Д., Н. Р. В. и Р. Д. П., чрез адв. Св. Б., срещу въззивно определение № 8322 от 3.04.2019 год., постановено по в. ч. гр. д. № 17045/2018 год. на Софийски градски съд, ІІІ-в състав на гражданско отделение. С него са оставени без уважение подадените от тях частни жалби срещу разпореждането на първоинстанционния Софийски районен съд от 17.04.2018 год. по гр. д. № 1920/2000 год., с което е върната исковата молба за делба на недвижим имот, представляващ реална част от ливада с площ 1 000 кв. м., цялата с площ 1 576.50 кв. м., при съседи: стар път, селска мера, И. Я. В. и П. С. М. съгласно нот. акт за продажба на недвижим имот № 18, т. І, регистър 18, дело № 18 от 1948 год.
В жалбите се поддържа становище за недопустимост на обжалваното определение, тъй като в хода на въззивното производство е починала страната Е. К. Б. и не са конституирани нейните наследници, евентуално за неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения – чл. 182, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, респ. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за разглеждането му от друг състав на въззивния съд.
Жалбоподателите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулирания правен въпрос: В случаите, в които в хода на въззивното производство е починала страна по делото и не са били конституирани наследниците й, може ли да бъде допустим съдебният акт на въззивния съд, след като е постановен по отношение на починала страна? – с позоваване на противоречие с представената съдебна практика – определение № 925 от 4.10.2010 год. по гр. д. № 524/2010 год. ІІ г. о. и определение № 199 от 21.05.2013 год. по гр. д. № 2546/2013 год. ІІ г. о., постановени в производство по чл. 288 ГПК. В касационните жалби е налице позоваване и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение поради релевираното нарушение на процесуалноправните норми, довело до преграждане на по-нататъшното развитие на делото. Във втората касационна жалба е налице позоваване и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: При делба на реална част от поземлен имот, когато тази реална част е включена в други УПИ, респ. имоти, следва ли да участват и другите собственици на частите на имотите, които са включени в новообразуваните имоти.
Жалбите са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страни по делото, с изключение на починалата Е. К. Б. – съгласно твърденията на самите жалбоподатели, а видно и от представените препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, същата е починала на 11.11.2018 год., поради което и производството спрямо нея е недопустимо. В останалата му част същото е процесуално допустимо.
Ответниците по частната жалба не са взели становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. взе предвид следното:
За да остави без уважение подадените от настоящите жалбоподатели частни жалби против първоинстанционното разпореждане, с което исковата молба за делба на описания имот е върната на основание чл. 100, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК /отм./, респ. чл. 129, ал. 3 ГПК, въззивният съд приел, че правилно първоинстанционният съд е дал указания на съделителите да уточнят делбените имоти като самостоятелни обекти по действащия регулационен план, тъй като е установено от приетите заключения на техническата експертиза, че спорната реална част от ливадата, придобита с представения нотариален акт от 1948 год. не е нанесена в кадастралния план и няма статут на самостоятелен обект на правото на собственост. Указано е и да се посочат всички съсобственици на тези самостоятелни обекти, което указание не е изпълнено с подадените допълнителни молби от ищците. Последните са уточнили делбените имоти със съответните идентификатори и площи, в които попада придобитата от наследодателите им през 1948 год. реална част от ливадата, но не са уточнили всички лица, притежаващи право на собственост върху тези имоти, с оглед необходимостта им да участват в делбеното производство предвид разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН. Поради неизпълнение на указанието на съда относно легитимацията на страните в делбата на посочените имоти по плана, съдържащи части от придобития през 1948 год. имот – реална част от ливада с посочената площ, исковата молба за делба е върната, за която неблагоприятна последица ищците са били предупредени.
С оглед доводите на жалбоподателите и данните по делото, че една от съделителите, жалбоподатели, е починала в хода на производството по обжалване на разпореждането за връщане на исковата молба за делба, въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване за преценка неговата допустимост, без да е необходимо произнасяне по останалите релевирани основания.
Жалбата на Е. К. Б., чрез адв. В.-Г., срещу разпореждането за връщане на исковата молба за делба е подадена на 14.05.2018 год., както и втора такава – на 21.05.2018 год. По тях произнасянето на въззивния съд е с обжалваното сега определение от 3.04.2019 год., т. е. след като жалбоподателката Е. Б. е починала на 11.11.2018 год., видно от представените в настоящето производство удостоверение за наследници и препис от акт за смърт. Независимо от произнасянето на съда в закрито заседание, същото следва да е по отношение на надлежната страна в производството, а такава след смъртта на починалата жалбоподателка се явява наследникът й, който не е конституиран в производството. С оглед на това обжалваното определение е недопустимо и като такова следва да се обезсили, съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, след конституиране на наследника.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по подадената от Д. М. Х. и М. К. М. жалба, с вх. № 5095080 от 6.06.2018 год., съобразявайки при произнасянето по същество по подадените жалби срещу обжалваното определение предмета на делбеното производство съгласно уточнителните молби в контекста на приетите заключения на техническата експертиза и хипотезата по чл. 345 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на II гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8322 от 3.04.2019 год. по в. ч. гр. д. № 17045/2018 год. на Софийски градски съд и ОБЕЗСИЛВА същото, като
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане съгласно дадените указания.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: