4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр. София, 28.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2636 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Д. С. С. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Ц. Ч. срещу решение № 308 от 30.11.2012г. по гр. дело № 360/2012г. на Апелативен съд Велико Т., с което след отмяна на решение № 108 от 27.04.2012г. по гр. дело № 470/2011г. на Ловешки окръжен съд /погрешно посочено гр. дело № 38/2011г. на Ловешки окръжен съд, която поправка е отстранена с решение № 98/22.04.2013г. по гр. дело № 360/2012г. на Великотърновски апелативен съд/ е признато за установено, че ДФ „Земеделие”, [населено място] има вземане срещу Д. С. С. в размер 50 562,81 лв. заедно със законната лихва върху главницата от 23.12.2009г. до окончателното изплащане, както и вземане в размер 2 841,17 лв., представляващи лихва за забава за периода от 26.06.2009г. до 22.12.2009г., както и 1 068,08 лв. – разноски за държавна такса и 978,04 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. С въззивното решение Д. С. С. е осъден да заплати на ДФ „Земеделие”, [населено място] сумата 3 597,42 лв. – разноски за двете съдебни производства.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл по неизпълнение на договора, което ищецът не твърди в исковата молба – като форма на неизпълнение е приел неизвършвана производствена дейност през 2008г. и 2009г., каквато форма на неизпълнение не е поддържана от ищеца. Касаторът сочи, че позоваването в исковата молба е на нарушение на уговорката по чл. 4.17 от договора, която разпоредба обаче е с бланкетен характер, препраща към бизнес – плана, от чието съдържание не може служебно да се изведе форма на нарушение на договора. Недопустимостта на въззивното решение е обоснована от касатора и с отсъствието на корелация между фактическите констатации на финансиращия орган, описани в контролните листове, и нарушението на договора, на което съдът е основал обжалвания съдебен акт. В касационната жалба са релевирани евентуални доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В приложено към касационната жалба изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „представлява ли прекъсването на производствената дейност неизпълнение на задължението по т. 4.17 за използване на активите според уговореното в бизнес – плана; задължението за използване на придобитите с предоставената безвъзмездна финансова помощ активи съобразно предвиденото в бизнес – плана включва ли и задължение на бенефициера за осъществяване на непрекъсната производствена дейност с тях в периода от пет години, предвиден за реализиране на правомощията за контрол по изпълнението на сключен договор, по реда на Наредба № 14/18.05.2001г. от страна на финансиращия орган”.
Касаторът се аргументира, че въпросът е от значение за разрешаването на многобройните аналогични казуси, свързани с договорите, подчинени на правилата на Наредба № 14/18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България, поради това, че се касае до тълкуване и прилагане на разпоредба на подзаконов нормативен акт с широко приложение, по която няма произнасяне в съдебната практика.
Ответникът Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че с подадените от Държавен фонд „Земеделие“ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника и исковата молба по реда на чл. 422 ГПК се претендира вземане в размер 50 562,81 лв., представляващо връщане на платената на 02.05.2006г. на ответника финансова помощ по договор за безвъзмездна финансова помощ за закупуване на специализирана земеделска техника за малинопроизводство и изграждане на малиново насаждение от 44,175 дка, сключен на 05.11.2004г. Като основание за връщане на предоставената финансова помощ се твърди нарушение на т. 4.15, т. 4.16, т. 4.17 и т. 5.1 от договора, установено при проверка на място на 20.05.2009г. и 17.08.2009г. Със заявлението и исковата молба се претендира също присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2009г. до окончателното плащане, както и сумата 2 841,17 лв. – лихва за забава за периода от 26.06.2009г. до 22.12.2009г.
Решаващият съдебен състав е обсъдил събраните по делото писмени доказателства /контролни листове, докладна записка, договор за влог/, заключението на съдебно-счетоводната експертиза и свидетелските показания и въз основа на тях е приел за установено, че придобитите от ответника по иска с предоставената финансова помощ активи са налични, но през 2008г. и 2009г. не са ползвани по предназначението им, посочено в бизнес – плана, тъй като ответникът по иска не е извършвал производствена дейност. В тази насока въззивната инстанция е приела за достоверни показанията на разпитаните свидетели за периода от 2005г. до 2007г. включително, но не ги е кредитирала за 2008г. и 2009г. поради противоречието им с неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, писмените доказателства и констатираните при извършените две проверки обстоятелства, че малиновите насаждения са изоставени, не се обработват и липсва система за капково напояване. Съобразявайки се с доказателствената тежест, въззивният съд е направил извод, че ответникът не е доказал изпълнение на задължението си по т. 4.17 от договора при условията на пълно и главно доказване, и поради неизпълнение на това договорно задължение за ищеца е възникнало право да иска връщане на платената финансова помощ заедно със законната лихва от установяване на нарушението.
Относно твърденията в заявлението и исковата молба за неизпълнение на задълженията по т. 4.15, т. 4.16 и т. 5.1. от договора са изложени съображения за тяхната неоснователност и недоказване от страна на ищеца за неоказване на съдействие от длъжника за извършване на последващи проверки, нито доказване, че са настъпили форсмажорни обстоятелства, случайно събитие или вредоносно действие от трето лице, които да препятстват изпълнението на договора и за които ползвателят да е бил длъжен да съобщи, но не е изпълнил задължението си.
Изводът на въззивната инстанция за липса на основание ДФ „Земеделие“ да иска връщане на финансовата помощ поради незастраховане на имуществото е аргументиран с обстоятелството, че при констатиране на неизпълнение на това задължение при първата проверка ДФ „Земеделие“ не е поискал връщане на финансовата помощ, а само е дал указания нередовностите да бъдат отстранени, докато при втората проверка активът вече е бил застрахован.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от касационния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Оплакването на касатора за недопустимост на въззивното решение не налага допускане на касационно обжалване на съдебния акт на Великотърновски апелативен съд по въпроса за недопустимостта на едно съдебно решение. Съгласно постоянната практика на ВКС едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. В настоящия случай изложените факти, обстоятелства и основания за връщане на предоставената на ответника финансова помощ в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и предявената искова молба по реда на чл. 422 ГПК са идентични, съдилищата са се произнесли по предявения иск като са обсъдили твърдените факти и обстоятелства с оглед представените по делото доказателства и след като са установили фактическата обстановка са приложили към нея относимия материален закон.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Посочените от касатора въпроси не са правни, защото се отнасят до конкретна договорна клауза, която може да бъде различна във всеки отделен случай и конкретен договор, респективно до тълкуването на договорната клауза, когато същата е недостатъчно ясна. Въведеното с чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14/2001 г. на МЗГ задължение по отношение на бенефициента да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение за период от пет години е възпроизведено в разпоредбата на т. 4.17 от договора за безвъзмездна финансова помощ за закупуване на специализирана земеделска техника за малинопроизводство и изграждане на малиново насаждение от 44,175 дка, сключен на 05.11.2004г. Законовата разпоредба и договорната клауза са достатъчно точни и ясни относно задължението на ползвателя на финансовата помощ – ответник по исковата молба да използва придобитите с финансовата помощ активи като извършва производствена дейност с тях в продължение на пет години. Дали през всички месеци на съответната година е необходимо ползване на активите по предназначение зависи от вида на конкретната производствена дейност, съответните технологични и производствени изисквания. В настоящия случай дейността, за която следва да се използват придобитите с финансовата помощ активи, е малинопроизводство и изграждане на малиново насаждение, поради което неизползването на съоръженията през 2008г. и 2009г. представлява неизпълнение на задължението по т. 4.17 от договора и представлява основание за връщане на предоставената финансова помощ.
Поради липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 308 от 30.11.2012г. по гр. дело № 360/2012г. на Апелативен съд Велико Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.