О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 186
София , 29.05.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 2950/2014 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
З. К. С. от [населено място] обжалва и иска отмени Определение Nо1111 от 20.05.2013 г. по ч. гр.д. Nо 1704/ 2013 година на АС- София по чл.122 ГПК.
С обжалваното определение, АС- София в правомощията си на „ по-горен съд“ , е определил разглеждане на делото, по заявения от З. К. С. иск по чл. 240 ЗЗД , да се проведе от ОС-Стара Загора като местно компетентен съд.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно и необосновано , тъй като не е взето предвид обстоятелството, че има и други предявени искове, че с отговора си на исковата молба ответникът К. С. е направил също отвод за местна подсъдност и е поискал делото да се гледа от Софийския градски съд, след получаване на коригираната искова молба и направено искане и от частния жалбоподател, в качеството му на ищец по иска, делото да се гледа от Софийския градски съд.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Определението по чл. 23 ал.3 ГПК , произнесено от апелативният съд в правомощията му на „ по-горния съд” , е обжалваем съдебен акт , тъй като за страната , инициирала исковия процес, това определение има преграждащ характер по нататъшното развитието на делото пред съответния съд.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение , Софийският апелативен съд е определил местно компетентния съд ОС-Стара Загора по иска на З. С. по чл. 240 ЗЗД, след като няма спор , че с оглед правилата на родовата подсъдност при първоначално заявената цена на иска е на окръжен съд като първа инстанция.
Правилно , апелативният съд е приел, че възражението на ответника К. С., направено с отговора на исковата молба пред ОС-Стара Загора след като делото е изпратено служебно от районния съд по правилата на родовата подсъдност, за местна неподсъдност на облигационния спор по иска по чл.240 ЗЗД с цена на иска от 45 000 лв. съгласно чл. 104 т.4 ГПК , не може да бъде зачетено, тъй като същото е могло да се упражни само с отговора на исковата молба пред първоначално сезирания районен съд и след като не е направено пред РС-Казанлък, то срокът за това възражение е изтекъл и процесуалната възможност за неговото релевиране с отговора на исковата молба е преклудирано.
Определението , с което за компетентен съд е определен ОС- Стара З. са правилни и законосъобразни. Възражение за отвод на сезирани с исковата молба съд поради несъблюдавани точно правила, определящи местната подсъдност на определен вид дела може да бъде направен до определен от законодателя етап от движението на съдебния исков процес. С разпоредбите на чл. 118 ал.1 и ал.2 ГПК и чл. 119 ал.3 ГПК изрично се приема , че служебно съдът следи за спазване на родовата подсъдност на завения иск, а за спазване правилата на местната компетентност , само в определените от законодателя хипотези. Във всички останали хипотези възражението за неспазена местна подсъдност може да бъде направено само от ответника с отговора на исковата молба. Дадената от окръжния съд повторна възможност за отговор на исковата молба не може да включи правото на отвод за местна подсъдност след като вече страната-ответник е упражнила правата си на възражения по чл. 131 ГПК пред първоначално сезирания пъвостепенен съд. Постановеното в тази насока определение на апелативния съд е законосъобразно.
Частната жалба се явява неоснователна , тъй като доколкото е налице възможност да се обжалва определението по чл. 122 ГПК за определяне на местно-компетентния съд, то правото на обжалване има само страната , в чиято полза е законодателят е установил конкретното процесуалното право. Ищецът по заявен иск, избрал с исковата си молба и посочил конкретен местно-компетентен съд няма правото да иска промяна на местната подсъдност и препращане на делото на друг равен по степен съд или да обжалва определената такава по реда на чл. 122 ГПК от по-горния по степен съд, нито да релевира чужди процесуални права след като лицето , в чиято полза е установено правото/ в случа в полза на ответника/ не го е упражнил.
По изложените съображения , състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо1111 от 20.05.2013 г. по ч. гр.д. Nо 1704/ 2013 година на АС- София по чл.122 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :