О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 30.06.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч.гр. д. № 2379 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 25791 от 18.12.2014 г. по ч.гр.д. № 16561/2014 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение от 21.07.2014г. по гр. д. № 24001/2014г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 24001/2014г., образувано по искова молба на Л. Д. П..
Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Л. Д. П.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Поставят се следните правни въпроси : представлява ли сключването на наемен договор за чужд имот оспорване правото на солственост на този имот в лицето на действителния му собственик; налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост от действителния собственик на имота против лицата, сключили договор за наем. Позовава се на определение № 138/24.02.2012г. по ч. гр. д. № 39/2012г., ВКС, III г.о. и определение № 384/21.09.2012г. по ч. гр. д. № 409/2012г., ВКС, II г.о.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е насочена срещу определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
По допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК вр. чл.288 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че гражданско дело № 24001/2014 година на Софийски районен съд е образувано по искова молба на Л. Д. П. против Б. Н. Т. и Д. А. С. с твърдения, че ищцата е собственик на описан в исковата молба недвижим имот, който е предмет на принудително изпълнение по образувано изпълнително дело с взискател и длъжник – двамата ответници. Въззивният съд е счел, че липсва правен интерес от предявяване на установителния иск, тъй като ответниците не оспорват правото на собственост на ищцата и тя може да се защити по друг ред – обжалване на действията на съдебния изпълнител или чрез предявяване на владелчески иск.
Не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
В съответствие със задължителната за него практика на ВКС – определение № 174/11.03.2013 г., по ч. гр. д. № 1436/2013 г., III г.о. въззивният съд е приел, че съгласно чл.523,ал.1 ГПК съдебният изпълнител извършва въвод в недвижим имот, намиращ се във владение на трето лице, едва след като се увери, че третото лице е придобило владение върху имота след завеждане на делото, решението по което се изпълнява, т. е. чл.523,ал.1 ГПК е приложим само когато изпълнителното основание е влязло в сила съдебно решение или спогодба когато се презюмира, че третото лице е придобило владението от ответника по делото, поради което е подчинено на изпълнителната сила на осъдителното решение, респ. на силата на пресъдено нещо, установяваща, че взискателят разполага с правото да получи вещта. В случаите, когато изпълнителното основание не е влязло в сила съдебно решение или спогодба /в настоящия случай несъдебно изпълнително основание по чл.417 ГПК/ въвод срещу третото лице не може да се извърши, тъй като срещу него нма изпълнителен лист, то не е длъжник по заповедта за незабавно изпълнение, а защитата срещу процесуални незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител е по реда на чл. 436, ал. 1 ГПК, а ако бъде пропуснат срокът за обжалване може да бъде предявен владелчески иск. В настоящата хипотеза е налице несъдебно изпълнително основание издадено на основание сключен между ответниците договор за наем. Договор за наем може да бъде сключен от несобственик на имота, но същият не е противопоставим на действителния собственик на имота. Самото сключване на договор за наем от несобственик на имот няма за последица оспорването на правото на собственост върху имота. Този договор създава само облигационни отношения между контрахентите, но не поражда действие за трети лица.
Посоченото от жалбоподателката определение № 138/24.02.2012г. на ВКС по ч. гр. д. № 39/2012г. III г.о. е неотносимо към настоящия случай, защото касае произнасяне по реда на чл.274,ал.2 ГПК по основателността на искане за спиране на изпълнението, а не за правния интерес от предявяване на установителен иск за собственост при наличието на несъдебно изпълнително основание.
Определение № 384/21.09.2012г. по ч. гр. д. № 409/2012г. II г.о. също е неотносимо в настоящата хипотеза. С него не е даден отговор на поставените от жалбоподателя въпроси, е обезсилено определението на въззивния съд. Касационната инстанция е разграничила хипотезите на чл.523, ал.1 и ал. 2 и като е констатирала, че въззивният съд се е произнесъл на непредявено основание е върнала делото за ново разглеждане по поставения и в настоящето дело въпрос по приложението на чл. 523, ал.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 25791 от 18.12.2014 г. по ч.гр.д. № 16561/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: