2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 186
С., 04.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 27/2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от адвокат Л. Т. – пълномощник на П. М. К., поддържана от процесуалните му правоприемници К. Т. К., М. П. К. и Надежда П. К., срещу определение от 21.11.2011 г. по в. гр. д. № 100/2011 г. на Габровския окръжен съд, с което е върната касационната жалба срещу въззивното решение № 142 от 26.05.2011 г. по същото дело, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт, тъй като е неправилен изводът на въззивния съд за неотстранени нередовности на жалбата.
Ответниците по частната жалба Я. И. К., К. В. К. и К. В. К. считат частната жалба за неоснователна, останалите не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
За да върне касационната жалба съобразно правомощията си по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, въззивният съд приел, че указанията са съобщени на 01.07.2011 г., но тази нередовност, касаеща прилагане на изложение по чл. 284, ал. 3 /т. 1/ ГПК, не е отстранена в дадения от съда срок.
Разпореждането е неправилно. Видно от касационната жалба, в р. І на същата са развити съображения във връзка с допустимостта на касационното обжалване, като в т. 1, б.б. А, Б и В са формулирани съответните въпроси, а в т. 2, б.б. А, Б и В касаторът е обосновал защо смята, че те са разрешени в противоречие с посочени от него съдебни актове. Съдебни актове са посочи и в р. ІІ „Във връзка с основателността на жалбата”. Действително, освен решение № 1969 от 11.10.1969 г. по гр. д. № 1455/1969 г. на ВС, І-во г. о. /приложено към въззивното дело/, останалите не се намират в кориците на делото /приложени са копия от други съдебни актове, на които касаторът не се е позовал/, но и въззивният съд не е дал указания на касатора за представянето им.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че доколкото изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържа в самата касационна жалба и не е било необходимо указание за представянето му, а дължимото указание – за представяне на посочената съдебна практика, не е дадено, то въззивният съд не е имал основание да върне касационната жалба. Затова разпореждането, с което е прието обратното, като неправилно следва да се отмени, а делото – да се върне на въззивния съд, който да укаже на касаторите за дължимото процесуално действие, и за последващо администриране на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 21.11.2011 г. по в. гр. д. № 100/2011 г. на Габровския окръжен съд, с което е върната касационната жалба срещу въззивното решение № 142 от 26.05.2011 г. по същото дело.
ВРЪЩА делото на Габровския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: