О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София 04.05. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч.гр. дело № 140/2010 г.
Образувано е по частна жалба на Ц. К. Г., Г. И. Н., М. К. Г., С. Д. Г.-К. и Д. Д. С. срещу определение от 12.10.2009г. по гр.д. №689/2009г. на П. окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в определението по въпроси относно допустимостта на иска по чл.13,ал.8 ЗВСГЗГФ, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и решението им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното определение е оставено в сила определение №98/24.07.2009г. по гр.д. № 116/2008г. на Б. районен съд, с което е прекратено производството по делото като недопустимо, поради липса на правен интерес. Въззивният съд е приел, че не е налице спор за материално право по смисъла на чл.13,ал.8 ЗВСГЗГФ, тъй като страните по делото не са заявили пред ОСЗ еднин и същи горски имот. В случаите, когато две лица са заявили две различни гори и при възстановяването им се получи застъпване на границите им, то това следва да се отстрани по пътя на корекциите на картите за възстановяване на собствеността.
Настоящият съдебен състав приема, че не е изпълнено изискването на чл.274,ал.4 ГПК за наличие на обжалваем интерес над 1000 лева. Предявеният иск е с правно основание чл.13,ал.8 ЗВСГЗГФ и касае горски имот с площ 1,4 дка, находящ се в м. Ранинци», землището на с. К., община Б.. П. липса на легално определение на „обжалваем интерес” при този вид искове,както и с оглед това, че ГПК не прави разграничение относно обжалваемия интерес при делата за защита на вещни права или парични претенции, за да се определи той, следва да се съобрази разпоредбата на чл.68 ГПК. Съобразно последната паричната оценка на предмета на делото е цената на иска. Оттук обжалваемият интерес трябва се съобрази с паричния еквивалент на вещното право по данъчната оценка или пазарната цена на имота с оглед приложените от страната доказателства в тази насока. По делото е представено удостоверение № 1234/2008г. на Община Б. за данъчната оценка на имота, която е 38,20 лева. След като от страна на заинтересованата страна – жалбоподател, няма ангажирани други писмени доказателства, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл.274,ал.4 ГПК, частната касационна жалба се явява недопустима. Ето защо тя следва да бъде оставена без разглеждане, поради недопустимост на касационното обжалване.
С оглед изложените съображения и на основание чл.274,ал.4 ГПК, ВКС, състав на ІІ Г. О.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба вх. № 6004/02.11.2009г. на Ц. К. Г., Г. И. Н., М. К. Г., С. Д. Г.-К. и Д. Д. С. срещу определение от 12.10.2009г. по гр.д. №689/2009г. на П. окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: