О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
ГР. София, 04.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.04.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №1056/18 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. срещу въззивното определение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №1754/17 г., с което по реда на чл.248 ГПК е отхвърлено искането на частния жалбоподател за изменение на въззивното решение за разноските. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу послежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна.
ГС е отхвърлил искането на С. Г., ищец и въззиваем, за изменение на въззивното решение, с което направените от него разноски за адвокатско възнаграждение от 840 лв., са присъдени в намален на осн. чл.78, ал.5 ГПК размер – 680 лв. Приел е, че делото не разкрива фактическа и правна сложност. До приключване на устните състезания нито е претендирано адвокатско възнаграждение с включен ДДС, нито са представени доказателства за това. В производството по чл.248 ГПК такива твърдения и доказателства не може да се заявяват, респ. представят за първи път. ГС е тълкувал пар.2а от Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет и е изложил подробни съображения за противоречието му с правна норма от по-висок ранг – посочената Директива 2006/112/ЕО , поради което цитираният параграф не може да намери приложение.
Обжалваното определение е законосъобразно: До приключване на устните състезания по делото ищецът – сега частен жалбоподател не е твърдял, нито от представеното по делото бланково пълномощно личи, че адвокатът му е регистриран по ДДС, поради което удостовереното в пълномощното като заплатено възнаграждение включва и ДДС, на осн. пар.2а от Наредба №1/2004 г. Тези твърдения не могат да се правят и свързаните с тях доказателства не могат да се сочат и представят за първи път в производството по чл.248 ГПК – арг. от ТР №6/13 г. ОСГТК, т.11. Изводите на въззивния съд, че делото не представлява голяма фактическа и правна сложност също са обосновани с характера на спора /трудово дело/ и вида и размера на исковите претенции. Тези две предпоставки са достатъчни за потвърждаване на обжалваното определение, без да се коментират съображенията в него за противоречие на пар.2а от Наредба №1/2004 г. с посочената Директива от 2006 г. на ЕО, почерпани от цитираното решение на С. от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427 и С-428/16 г., които частният жалбоподател оспорва като необосновани, поради липса на двойно данъчно облагане в случая.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Градски съд София от 30.11.17 г. по гр.д. №1754/17 г., с което е оставена без уважение молбата на С. Г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: