ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 186
София, 07. февруари 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 827 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Бургаския окръжен съд от 27.03.2012 г. по гр.д. № 853/2010, допълнено в частта за разноските с определение от 03.05.2012 г., с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) са уважени предявените искове за прогласяване нищожността на нотариален акт и на сключения с него договор за продажба на недвижим имот, уважен е предявеният ревандикационен иск и е отменен нотариалния акт.
Недоволен от решението е касаторът А. Р. М., представляван от адв. Л. А. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото с оглед исканията и доводите на страните и посочи в мотивите на решението кои правно релевантни факти счита за установени, за задължението на съда да провери компетентността на вещите лица и обсъди заключението заедно с другите доказателства по делото, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По допълването на решението в частта за разноските касатърът не е посочил правните въпроси, които обуславят определението нито значението им за уеднаквяване на съдебната практика и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Д. П. И. и П. П. И., представлявани от адв. П. Т. от САК я оспорват, като считат, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като практиката на Върховния административен съд няма значение за уеднаквяване на практиката на гражданските съдилища, не е обосновано значението на повдигнатите въпроси за точното прилагане на закона и развитието на правото, а въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос е за автентичността на подписа на продавача в нотариалния акт. По този въпрос са изслушани една единична и четири тройни експертизи, като съдът е допуснал и изслушал пета тройна експертиза, чието заключение за неавтентичност на подписа е единодушно и се възприема от съда, тъй като то е категорично, ясно, обосновано и пълно, и не поражда съмнения в неговата компетентност. Изготвено е от вещи лица с дългогодишен опит в изследването на документи. По делото не е установено продавачът да е страдал от заболяване или да е бил във временно състояние, което да не изключва способността му да действа разумно, но да води до тремор на ръцете или друга нарушена координация.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (задължителна практика на Върховния касационен съд в обратен смисъл не е посочена и не съществува), не се разрешават противоречиво от съдилищата (противоречива съдебна практика не е представена) нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен прецени компетентността на вещите лица, да обсъди заключението заедно с другите доказателства по делото, както и всички обстоятелства по делото с оглед исканията и доводите на страните и посочи в мотивите на решението кои правно релевантни факти счита за установени.
На ответниците по касацията Д. П. И. и П. П. И. следва да бъде присъдена и сумата 1.200 лева разноски за касационната инстанция.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 27.03.2012 г. по гр.д. № 853/2010, допълнено в частта за разноските с определение от 03.05.2012 г.
ОСЪЖДА А. Р. М. Б. да заплати на Д. П. И. и П. П. И. от Б. сумата 1.200,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.