О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр. София, 09.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 7250 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. З. А. против решение от 27.08.2014 г., постановено по гр.д.№ 8550/2013 г. от ІV”д” състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, са неоснователни и е потвърдил решението на първата инстанция, постановено в горния смисъл. Съдът е приел, че е налице реално съкращаване на щата за изпълняваната от ищцата длъжност – „правен сътрудник, тъй като от събраните по делото доказателства е приел за установено, че длъжността е била единствена и след промяната на щата, извършена по силата на решението на пълномощника на управителя на ответното дружество от 31.05.2012 г., е съкратена. Горното съдът е приел и въз основа на приложеното по делото ново поименно щатно разписание, в сила от 31.05.2012 г. утвърдено от управителя, чрез пълномощника му. Въззивния съд е приел за недоказани и неподкрепени от доказателства твърденията, че длъжността на ищцата не е реално премахване, както и че към момента на издаване на заповедта за прекратяване на договора не е утвърдено ново щатно разписание или не е взето решение от компетентния орган за промяна на щата чрез съкращаването на единствената щатна бройка за длъжността „правен сътрудник”.
Въззивният съд е приел, че решението за промяна в щата да е взето от надлежен за това орган, тъй като управителят на дружеството е органа, който е оправомощен да осъществява промените в щатното разписание, като по делото е представено пълномощно, с което управителят на дружеството е упълномощила Ю. С. да сключва и прекратява трудови договори със служителите в дружеството, както и да утвърждава промени в щатното разписание на дружеството и да извършва всички необходими действия с оглед промени в персонала в дружеството. Съдът е приел, че след като ищцата не е оспорила в хода на производството доказателствената стойност нито на пълномощното на управителя, нито на утвърдените от пълномощника щатни разписания и след като се е запознала в срока по чл. 312 ГПК с отговора на исковата молба, за нея е преклудирано правото да направи такова оспорване по – късно и на това основание е приел доводите в тази насока, направени едва в писмената защита пред СРС не следва да се обсъждат, като направени несвоевременно, като на същото основание не е обсъдил и доводите в тази насока във въззивната жалба, тъй като доводите не са направени своевременно.
Съдът е приел, че волята на работодателя за извършване на конкретното съкращаване на щатна бройка не подлежи на съдебен контрол, доколкото това е въпрос на работодателска преценка – доколко дружеството има нужда от дейността изпълнявана от ищцата, като точното и съвестно изпълнение на възложената й работа също не попада в предмета на контрол при прилагане от страна на работодателя на това основание за прекратяване на договора.
По отношение на тежестта от доказването в процеса по спора с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът е приел, че когато е предявен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с твърдение за незаконност на уволнението, в тежест на работодателя е да докаже, че е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение с работника на това основание, че има реално съкращение в щата и съответната длъжност като трудова функция действително е съкратена или е съществено променена, и че промяната в щата е извършена по законоустановения ред, включително и извършването на подбор, когато същият е задължителен. При упражняване на това право работодателят е длъжен да спази всички императивни норми на КТ, включително и чл. 329 КТ, когато това е негово задължение /съдът е приел, че в случая липсва подобно задължение/.
В изложението на касационните основание относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касаторът са основания за допустимост на касационното обжалване, тъй като въззивния съд се е произнесъл по тях, същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочените правни въпроси са относно необходимостта да се оспори като писмено доказателство, писмени доказателства, обективиращи решението на работодателя да извърши съкращение в щата в случаите, когато ищцата черпи своите доводи не от липсата на тяхната автентичност, а от датата на заповедта и решението на работодателя за извършването на съкращението в щата. Сочи се и правен въпрос, свързан с разпределението на тежестта от доказването в процеса, отново относно поредността на издадените три акта – решение за съкращение в щата, ново щатно разписание, както и заповед за прекратяване на трудово правоотношение.
Така поставените от касатора правни въпроси са неотносими към производството по чл.288 ГПК. На първо място, съдът не е приел, че цитираните от касатора писмени доказателства следва да бъдат оспорени като такива от страната, а решаващите доводи на съда в тази насока са липсата на доводи в тази насока от страна на ищцата както в исковата молба, така и след представяне на доказателствата от страна на ответника, с отговора на исковата молба. В тази връзка изводите на съда са, че доводите, правени с писмените бележки пред първата инстанция, както и във въззивната жалба са несвоевременни, но изводите на въззивния съд не са във връзка с липсата на оспорване на писмено доказателство, в каквато насока е поставен правния въпрос. Все в тази връзка е неотносим и правния въпрос относно тежестта от доказването на поредността на издадените актове от страна на работодателя. Съдът не е разпределял тежестта от доказването на този факти, още по-малко се е произнесъл по нея, основавайки решението си на нея, тъй като е приел, че не е направен довод в преклузивните срокове във връзка с тази поредност, който да доведе до правни изводи, различни от възприетите от съда. Липсата на произнасяне по тези правни въпроси от въззивния съд, които произнасяне да е обосновало изводите му за основателност на предявените искове, води и до тяхната неотносимост към производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.08.2014 г., постановено по гр.д.№ 8550/2013 г. от ІV”д” състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.