ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 186
гр. София, 25.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1431 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. И. Д. и Б. Г. Д. срещу решение № 190 от 11.06.2009 г. по гр. д. № 280/09 г. на Окръжен съд гр. В. Т. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Н. И. М., Ю. И. М., М. И. М. и Р. Б. Т. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 863 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 18/08 г. Районен съд гр. В. е признал за установено по отношение на И. Д. и Б. Д. , че Н. М. , Ю. М. и М. М. , са придобили собствеността на реално обособена част от имот пл. № 69 с площ 640 кв. м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 54.10 кв. м. в м. “П“ на гр. В. Т. , намиращ се извън регулация. Признал е за установено по отношение на И. Д. и Б. Д. , че Р. Т. е собственик на имот пл. № 92, представляващ незастроено дворно място от 500 кв. м., заедно с трайните насаждения, намиращ се извън регулация в м. “П“ на гр. В. Т.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е че касаторите, като наследници на Б. Д. , са възстановени собственици на новообразуван имот № 2* Ищците М. са наследници на И. М. През 1997 г. Иван и Н. М. , закупили имот пл. № 69 представляващ дворно място от 640 кв. м. заедно с построената в него къща, а през 1990 г. Р. Т. закупила имот 650 кв. м., заедно с трайните насаждения в него. Праводателите на ищците закупили имотите от Т. Д. , който през 1958 г. притежавал нива от 4 дка в съседство с праводателя на касаторите. С оглед заключението на техническата експертиза приел, че закупените от ищците имоти били част от имот № 160 по плана от 1961 г. По КП от 1988 г. били обособени като отделни имоти с пл. № 69 и пл. № 92, а по плана на собствениците и ползувателите били включени изцяло в имот № 1* По плана на новообразуваните имоти по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ били включени в площта на имот № 229 от масив 51. С оглед доказаните права на собственост от ищците съдът приел иска за основателен. Процесният имот не бил одържавяван и за това праводателите на ищците са могли да го продадат, както и че не било необходимо праводателите на ищците да се легитимират като възстановени собственици, предвид факта, че не всички земи извън регулация били внесени в ТКЗС.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Настоящият състав приема с оглед съдържанието на изложението, че въпросите които касаторите са поставили касаят допустимостта на установителен иск за собственост при нередовна искова молба недостатъците на която са отстранени след изтичане на дадения от съда срок, за необходимостта от участие на всички наследници на бившия собственик в процеса с цел защита на техните права, дали е допустимо изменение на иска извършено без искане а чрез уточнение и конкретизиране на петитума и за задължението на съда по чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./ да прецени всички доказателства по делото. Формулираният е и въпрос е за необходимостта праводателите на ищците да са възстановени собственици на земеделската земя, за да се легитимират те като собственици на земята. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Доводите на касатора предимно се свеждат до твърдени и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл. 281 т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Представената съдебна практика освен това не касае формулираните в изложението и уточнени от ВКС въпроси. Цитираното ТР № 1 по гр. д. № 1/97 г. на ОСГК е неотносимо към спора, тъй като касае конституирането на страни в производство по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, докато искът между страните е по чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./. Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК ВКС разглежда конкретни въпроси във връзка с касационното производство, които също нямат отношение към повдигнатите от касаторите въпроси. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е обусловено от наличието на противоречива практика на съдилищата по поставения процесуален въпрос по необжалваеми съдебни актове. Определение № 105 от 25.11.2008 г. по гр. д. № 3409/08 г. на ВКС ІІ ГО е постановено в производство по чл. 288 ГПК. То не формира сила на пресъдено нещо, тъй като с него не се разрешава конкретен спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения подлежащи на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до третата инстанция. За това и приетото в определението не може да бъде критерий за допустимост на касационно обжалване. Същото се отнася и до определение № 453 от 13.10 по гр. д. № 1496/08 г. на ВКС І ГО, което е постановено в производство по чл. 274 ал. 3 ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване на обжалваното определение. Според решение № 367 от 30.05.2006 г. по гр. д. № 2965/04 г. на ВКС ІV ГО, съдът пристъпва към постановяване на решение когато делото е напълно изяснено. Въззивният съд е постановил решението след като е приключил изясняването на спора. Няма данни приложените решения от 17.10.2007 г. по гр. д. № 303/06 г. на СОС, решение № 151 от 08.06.2006 г. по гр. д. № 143/06 г. на ВТОС и решение от 30.01.2007 г. по гр. д. № 1176/06 г. на ВТОС да са влезли в сила, затова не могат да бъдат обект на преценка от съда с оглед допустимостта на касационното обжалване. Решение № 1* от 29.11.2006 г. по гр. д. № 2430/05 г. на ВКС ІV ГО е също неотносимо към спора. С него е прието, че в общия исков процес не е предвидена възможност да се проверява законосъобразността на заповедта по чл. 17 ал. 8 ЗСПЗЗ с която е преработен влезлият в сила план за земеразделяне, а в случая съдът не е подлагал на преценка законосъобразността на заповедта. Анализът на приложената съдебна практика в решение № 803 от 29.11.2004 г. по гр. д. № 382/04 г. на ВКС І ГО и Решение № 409 от 31.05.2006 г. по гр. д. № 2977/04 г. на ВКС ІV ГО не води до извод че въззивното решение и противоречи. За да има противоречиво разрешение на въпроса, трябва решенията са постановени при еднаква фактическа обстановка и еднакви факти. Посочените решения са постановени по граждански дела които не са идентични с настоящия спор, а изводите на съответните съдебни състави са направени въз основа на конкретни факти и доказателства по делата. Въз основа на тези решения не би могло да се обоснове извод, че обжалваното въззивно решение противоречи на трайната практика и ВС и ВКС по приложението на чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./.
В изложението се съдържа и бланкетно възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Тъй като доводите не са развити, не може да се прецени кой точно правен въпрос е решен противоречиво от съда поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Ответниците по касация претендират за разноски. Тъй като не са представени доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 190 от 11.06.2009 г. по гр. д. № 280/09 г. на Окръжен съд гр. В. Т.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: