ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№186
гр. София, 11.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 161 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Т. Ж. срещу решение № 536 от 29.07.2008 г. по гр. д. № 156/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация И. Л. В. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 993 от 26.09.2007 г. по гр. д. № 1349/06 г. Районен съд гр. Р. е приел за установено по отношение на В. И. Д. , Н. И. Д. и В. Т. Ж., че към момента на образуване на ТКЗС, собственик на нива с площ 6.200 дка в м. “Р”, землището на с. Б., е бил М. В. Д. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение. За да уважи иска въззивният съд е приел че искът е допустим. Имотът бил заявен за възстановяване, но възстановяването му било отказано по причина, че земята е вече възстановена на ответниците. Изложил е и съображения, че ищцата е доказала с гласни доказателства придобиване на имота по давност от нейния наследодател както и че видно от опис – декларация от 22.11.1948 г. той е внесъл имота в ТКЗС. Ответниците от друга страна не доказали твърденията си за закупуване на имота през 1948 г. Неформалната продажба не ги прави собственици, затова подадената от техния наследодател опис – декларация не е достатъчно доказателство за правото им за собственост.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съществения процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за допустимостта на иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ тогава, когато няма висящо административно производство и такова не може да се образува, тъй като има окончателно решение на ОСЗГ в полза на ответниците, а отказът за възстановяване на имота е влязъл в сила. Съдът се произнесъл и по съществен материалноправен въпрос за претендираното от ищеца придобивно основание по наследство и давност, които не били конкретизирани. Въпросите са съществени, тъй като имат отношение към правилността на решението.
Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение със съдебна практика, която се отнася до съществения въпрос и не е изгубила значението си. Касаторът сочи противоречие на решението с т. 2 от ТР № 1 от 1997 г. по гр. д. № 11/97 г. на ОСГК ВС. Въззивното решение не е в противоречие с приетото в тълкувателното решение. Действително, ищцата не притежава решение с което земята и е възстановена, но това не е пречка за допустимост на иска. В цитираното решение е прието, че когато с влязло в сила решение по чл. 14 ал. 4 от 3СПЗЗ се установи че собственици на конкретните земеделски земи са други лица, а не тези спрямо които е постановено възстановяването на собствеността, ОСЗГ на основание чл. 14 ал. 7 от ЗСПЗЗ може да измени постановеното решение съобразно новите обстоятелства. Цитираното в изложението решение № 1* от 12.02.2002 г. по гр. д. № 544/2001 г. на ВКС V ГО е неотносимо към формулирания въпрос. В решението се разглежда спор за граници на земеделски имот към момента на внасяне в ТКЗС. В случая няма спор за граници, а за това кой е бил собственик на имота към момента на обобществяването му. Въззивното решение не противоречи и на приетото в решение № 231 от 27.03.1997 г. по гр. д. № 1010/1996 г. на ВС I ГО. То разглежда съвсем различна хипотеза – за присъединяване на владение на имот, чужд както за предходния така и за следващия владелец, затова следващият владелец не може да присъединява времето на владение на собственика.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 536 от 29.07.2008 г. по гр. д. № 156/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: