O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 13.03.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4120 /2008 година, образувано по описа на I отд.,
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 15 538/ 19.06.2008 година на Е. П. А. от гр. С. чрез пълномощника и адв. Р. А. САК срещу въззивно Решение от 20.05.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 3469/2006 година на Софийския градски съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, жалбоподателите чрез процесуалния си представител адв. Р. А. ,обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , тъй като двете съдебни инстанции достигат до извода за липсата на предпоставки за уважаване на иска по чл. 109 ЗС на базата на различни фактически основания: първата инстанция приема , че ответникът търговско дружество не е пасивно легитимиран, а втората приема , че ответникът е легитимиран по иска по чл. 109 ЗС , но не е налице „неоснователно въздействие” по отношение на правото на собственост на касатора собственик.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника търговско дружество „Л„О. София , с който се поддържа , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване , липсва изрично посочен съществен материално правен или процесуално правен въпрос, няма посочени решение за наличие на противоречива практика на съдилищата.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., преценено с оглед данните за стойността на защитаваното право на собственост.
С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Е. П. А. от гр. С. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иска по л. 109 ЗС, като е приел, че изграденото ограждане с метални платна на прихода между магазинните помещения, собственост съответно на Е. А. и на „Л”О. няма характера на „неправомерно въздействие” което ограничава собственика- в случая А. да упражнява правото си на собственост по отношение на конкретния недвижим имот- магазин в гр. С..
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК поради противоречие на решението на въззивния съд с решението на районния съд , по същото дело.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираният процесуално правен въпрос –за правото на собственост и неговата ПЪЛНА защита когато е нарушено, и за установяването на нарушението и приложението на една и съща правна норма с оглед на различни факти , може да се приема за съществен от гл.т. задължението към съда за извършване на определените от законодателя процесуалните действия за постановяване на съдебния акт по съществото на конкретния спор и задължението му да постанови своя акт на базата на фактите , установени по конкретния спор.
Наличието на взаимопротиворечиви решения – на районния, първостепенен съд и на окръжен, в случая на СГС – въззивен съд по едно и също дело, с еднакви крайни правни изводи на двата съди, но при различна преценка по отношение на фактите и тяхната релевантност за приложимостта на правната норма , не попада под приложното поле на основанията за допустимост на касационно обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Касае се до решаването по същество на дело, който правен спор , като краен резултат, може да бъде разрешен по силата само на едно единствено решение на последната разгледала го по същество съдебна инстанция. Само противоречивото разрешаване на сходни хипотези от различни по степен или еднакви по степен съдилища, но по различни дела, може да обуслови наличие на основания по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба жалба вх. Nо 15 538/ 19.06.2008 година на Е. П. А. от гр. С. чрез пълномощника и адв. Р. А. САК срещу въззивно Решение от 20.05.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 3469/2006 година на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: