О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София,30.12. 2008година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4261/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. А. А. е обжалвал въззивното решение на Софийския окръжен съд № 224 от 28.03.2008г. по гр.д. № 35/2008г.
С това решение е оставено в сила решението на Етрополския районен съд ат 02.11.2007г. по гр.д. № 26/2006г. в частта , в която съдът е обявил, че вина за настъпилото дълоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, предоставил е упражняването на родителските права на майката по отношние на двете деца от брака – А. и Д. с определен режим на лични контакти на бащата и е определил размера на издръжката, която той следва да плаща, както и в частта за ползването на семейното жилище, което е предоставено на жената.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационното обжалване по чл.281 ал.1 т.1 ГПК като излага доводи, че не са спазени указанията на ППВС 10/1971г. т.2 и ППВС 1/1957г. т.11. Разясненията в тях обаче са дадени във връзка с преценката на съдилищата за настъпване на дълбоко и непоправимо разстройство на брака т.е. с основателността на иска за прекратяване на брака. Причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са свързани, но не се покриват с брачните провинения и вината на съпрузите , следователно посочените тълкувателни решения са неотносими към правилността на решението на въззивния съд, с което е прието, че вина за прекратяване на брака имат и двамата съпрузи и не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за се допусне касационно обжалване на решението в тази част.
В частта за родителските права също не е налице основанието на чл.280 ал.1 ГПК. Касаторът се позовава на неспазване на ППВС 1/1974г. , с което е прието, че децата могат да бъдат разделени при предоставяне на родителските права ако са налице сериозни причини. В случая съдът се е съобразил с това тълкуване като се е мотивирал, че такива причини не са налице, напротив, интересите на детето А. с оглед здравословното му състояние налагат той да се отглежда от майката, следователно критериите , дадени в ППВС1/1974г. са спазени. От друга страна към настоящия момент синът на страните вече е пълнолетен и дори и при допускане на касационно обжалване на решението в тази част спорът не би могъл да бъде пререшен.
По отношение ползването на семейното жилище искането за допускане на касационното обжалване също е неоснователно. В своята практика многократно ВКС се е произнасял за обстоятелствата, от които съдът следва да се ръководи при решаване на спора за ползването на семейното жилище, включително и с ППВС 12/1971г. Въззивният съд е преценил и двете съществени обстоятелства – търпимостта в отношенията между съпрузите и характеристиката на жилището. Очевидно е, че не би могло да се обособят относително самостоятелни за обитаване части в жилище, състоящо се само от две стаи и серзиви и съдът не се е отклонил от съдебната практика като е предоставил ползването само на жената, която упражнява и родителските права върху децата от брака.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество касационната жалба на Н. А. А. против въззивното решение на Софийския окръжен съд № 224 от 28.03.2008г. по гр.д. № 35/2008г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: