2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр. София, 01.4.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2. Ерик Василев
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 187 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. К. против решение № 436/16.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 588/2019 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл първоинстанционно решение.
Съдът е приел, че с нотариална покана от 12.10.2018г. работодателят повторно е изискал обяснения от работника по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ във връзка с неявяването му на работа за периода след 03.09.2018г. като в указания срок получил отговор, че причината за това е свързана със забавяне в изплащането на трудовото му възнаграждение и осигурителни вноски. Съдът е приел, че след запознаване с обясненията на ищеца, работодателят достигнал до извода за липса на причини, които да оправдаят констатираните нарушения на трудовата дисциплина, поради което е издал заповед №18101601 от 16.10.2018г., с която наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратил трудовото му правоотношение, поради извършено дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ изразяващо се в неявяване на работа от 12.06.2018г. до 16.10.2018г. Съдът е приел, че работника има задължение да предостави на работодателя през уговореното работно време своята трудова сила, като при неявяване за продължителен период на работа е налице продължавано нарушение, извършено не еднократно, а чрез повтарящи се действия през определен период от време, моментът на извършването му е целият период до прекратяване на действията или бездействията, осъществяващи нарушението. В тази връзка, с оглед края на периода на неявяване на работа, съдът е приел, че наказанието е наложено в рамките на срока по чл.194, ал.1 КТ.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Сочения правен въпрос е, кой е началния момент, от който започва да тече срока по чл.194, ал.1 КТ и от кой момент следва да се счита за открито нарушението.
По горния въпрос е налице трайна и многобройна съдебна практика на ВКС, съобразно която при констатиране на нарушение на трудовата дисциплина той има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. Сроковете за налагане на наказанията са два – двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му. Съотношението между двата срока е следното – ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл 1-годишният срок от извършването, то той поглъща 2 – месечния срок от откриване на нарушението. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение.
При продължавано нарушение, извършено не еднократно, а чрез повтарящи се действия през определен период от време, моментът на извършването му е целият период до прекратяване на действията или бездействията, осъществяващи нарушението.
В случая, съдът е приел, че неявяването на работника на работа за периода, за който повторно са изискани писмени обяснения е в рамките на двумесечния срок по чл.194 ГПК, като в тази връзка не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, посочена по-горе, на която се позовава и касатора в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, поради което не е налице соченото основание.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1540 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 436/16.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 588/2019 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА М. Т. К. да заплати на „Мултиком 2000” ЕООД сумата 1540 /хиляда петстотин и четиридесет/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.